Офицер и пешка [bg]

— Свалете му белезниците — каза Стефани.

Шерифът кимна на един от помощниците си и ръцете ми бяха освободени. Тя ми даде знак с ръка да я последвам към другия край на площадката.

— Добре ли си? — попита тя.

— Да. Как ме откри?

— Не беше трудно. По труповете, които оставяш след себе си. Във ФБР не са във възторг. Министърът също. Кажи ми нещо, с което да променя отношението им.

Езикът ме сърбеше да й кажа много неща, но най-напред трябваше да говоря с Фостър. Затова тръгнах към него. Стефани ме последва. Шерифът остана при хората си.

— Господин Фостър — каза тя, — моите съболезнования.

Той не отговори.

— Тя беше добър полицай — каза Фостър след минута.

— Обясних на шерифа всичко, което можах — отвърна Стефани. — Включително това, че случаят е под федерална юрисдикция. Казах му, че тримата сте били натоварени със специална задача от Министерството на правосъдието.

— Последното не е трябвало да му го казвате — промърмори Фостър. — Предпочитам да нямам нищо общо с федералното правителство.

— А не предпочитате ли да пренощувате в ареста? — попита тя. — Петима души са загинали тази нощ.

Той я изгледа враждебно.

— Мен ме е грижа само за двама от загиналите. За дъщеря ми и съпруга й.

Чух и премълчаното в думите му. Обвинението към самия него.

— Какви са тези празни листове хартия, разпилени наоколо? — попита тя.

— Блъф, който не проработи — отвърнах аз.

— Папките още ли са у теб?

Сега бе моментът. Да й кажа ли истината? Да, знаех достатъчно, за да преобърна историята с главата надолу, но Фостър току-що бе загубил най-близките си. Трябваше ли да вгорча още живота му, намесвайки го в убийството на Мартин Лутър Кинг? За такова престъпление нямаше давност; можеше все още да бъде съден и вкаран в затвора. Папките и касетата заедно доказваха участието му извън всякакво съмнение. В един по-късен момент кариерата ми в разузнаването щеше да изобилства с доказателства за моята способност да пазя тайна. Секретността щеше да се превърне във втора природа за мен. Хората щяха да ми вярват. И аз никога нямаше да ги предам. Но тук, между сюрреалистичната жизнерадост на Вълшебното царство и ужаса от смъртта на Колийн и Нейт, аз за пръв път през живота си се изправях пред тази дилема.