Офицер и пешка [bg]

— И никой от тях нямаше представа какво всъщност се бе случило?

Той поклати глава.

— Онази стара поговорка се оказа вярна. На купувача му трябват сто очи, на продавача само едно. Слава богу, Джансън така и не разрови достатъчно надълбоко, за да разбере, че е бил изигран. Мартин казваше, че си падам малко лъв, но повече лисица.

Аз се усмихнах.

— След смъртта на Мартин и от ФБР ме оставиха на мира. Дадоха ми монетата и ми казаха да изчезвам. И тогава реших да се върна към попрището на проповедник. Междувременно се бях променил. Бях станал различен. Смъртта на Мартин ме беше преобразила. Бях нов човек. И се харесвах.

Нужни ми бяха подробности, затова реших да го поразпитам още малко.

— А защо точно в Мемфис?

— Мартин не искаше това да стане в Атланта. Семейството му живееше наблизо. Освен това искаше да умре в драматичен момент. Смъртта му да значи нещо. Мемфис му се струваше идеален за целта. Напрежението беше високо. Опасността реална. Като се замисля сега, съдбата също беше на наша страна. Вечерта на 3 април, преди да си легне, той ми поръча да подготвя всичко за 6 вечерта на следващия ден. Каза, че нарочно ще излезе за няколко минути на балкона на „Лорейн“. Като идеална мишена. И аз казах на Джансън кога и къде и да бъде готов, ако му се представи възможност. Разбира се, знаех, че възможност ще има.

Можех само да си представям каква смелост се е изисквала за това.

— За вечерта на трети беше планиран голям митинг. Времето беше лошо. Дъжд, който заплашваше да премине в торнадо. Мартин се бореше с настинка и беше леко потиснат, както можеш да си представиш, затова реши да не ходи. Вместо него отиде Абърнати, за да говори пред множеството, но хората настояваха да чуят Мартин. Скандираха името му. Така че Ралф позвъни в „Лорейн“. Мартин вече спеше. Аз вдигнах телефона и по настояване на Ралф отидох да го събудя. Той се трогна, че толкова много хора искат да го видят, облече се и двамата отидохме.