![Вратите на Рим [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/7/vratite-na-rim-bg-download.jpg)
Вратите на Рим [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-594-0
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Вратите на Рим [bg]». Краткое содержание книги:
„Зашеметяващо действие и неотслабващо темпо — страхотно четиво!“ Бърнард Корнуел
„Богат и завладяващ роман, който увлича читателя в една изключителна епоха и в живота на един изключителен човек!“ Дейвид Гемел
Безкрайното тичане и суетене най-накрая свърши. Необходимата вода беше донесена, купчините лъкове и стрели бяха на местата си. Само безшумните стъпки на вестоносците, прибягващи между два участъка на стената, нарушаваха напрежението на всеки няколко минути. Юлий виждаше тревогата по лицето на Марий — проличаваше все повече при вестите, че засега няма раздвижване. Дали Сула наистина щеше да рискува да влезе официално в града? Смелостта му би му спечелила почитатели, ако решеше да пристъпи сам към портите, но Юлий беше сигурен, че ще намери смъртта си, докато се приближава, убит от случайна стрела. Марий не би допуснал тази опасна змия да остане жива, ако влезе в обсега на оръжията.
Един вестоносец се блъсна в него и прекъсна мислите му. И точно в този миг настъпи промяната. Юлий загледа с все по-нарастващ ужас как мъжете от най-ниската секция на стената падат под ударете на собствените си другари. Толкова напрегнато се бяха взирали в легиона, спрял извън стените, че положението се преобърна за броени секунди. Водоносците захвърлиха ведрата и започнаха да забиват ками в най-близките войници — убиваха ги още преди те да са разбрали, че са нападнати.
— Богове! — прошепна той. — Те вече са тук!
Докато изваждаше меча си и по-скоро усещаше, без да гледа, че Тубрук прави същото, видя една пламтяща стрела, изпратена високо в нощта. Щом огнената следа се изви във въздуха, убийствената тишина избухна. Легионът на Сула пред стените нададе неистов вик, сякаш от дъното на ада.
Долу в тъмната улица Марий беше опрял гръб на стената. Внезапно центурионът до него зяпна смаяно и размаха ръце, поразен от камата, точно прицелена в гърба му.
— Какво става? О, богове…
Той хукна към стълбите, за да се качи на стената, и в същия миг видя една пламтяща стрела да се извива в мастилената чернота на беззвездната нощ.
— Насам! Първородните на портата! Пазете портата! Тръбете тревога!
Гласът му секна — мъжете с роговете лежаха, плувнали в собствената си кръв. Единият все още се бореше с нападателите, без да обръща внимание на дълбоките си рани. Марий измъкна меча, предаван от поколения в семейството му, и посече двамата предатели. После, с почерняло от ярост лице, грабна рога и го наду. По устата му полепна кръв — кръвта на убития тръбач.
На сигнала му отговориха други рогове. Сула беше спечелил първите няколко мига, но Марий се закле, че това още не е краят.
Юлий видя, че групата мъже, облечени като вестоносци, са въоръжени и тичат към Марий, който стоеше с рог и потъмнял от кръв меч в ръце. Стената се извисяваше зад него, озарена от трепкащата светлина на факлите.
— Насам! Нападат Марий — викна Юлий на Тубрук и Кабера и се хвърли срещу нападателите.
Първият удар улучи един от тичащите мъже във врата. Навсякъде се оформяха биещи се групички. Хората на Марий най-накрая бяха осъзнали, че са нападнати в гръб, но борбата беше трудна и в оглушителната суматоха на битката никой не знаеше коя от групите е приятелска и коя вражеска. Заговорът беше смазващ, всичко сред стените се превръщаше в хаос.
Юлий прониза с острието си нечий крак и изрита противника си, докато той се сгромолясваше: усети удовлетворение, когато почувства как костите се разместват и се чупят. Отначало се изненада, че групата не иска да приеме боя, но бързо разбра, че предателите имат заповед да убият Марий и нехаят за другите опасности. Тубрук повали друг нападател със скок, от който и двамата се проснаха на твърдите камъни. Кабера обезвреди трети с хвърлена кама.
Марий стоеше сам, съвсем близо до тях, но още хора, облечени в черно, се хвърляха към него. Той изрева предизвикателно и изведнъж Юлий осъзна, че е много закъснял. Над петдесет души нападаха вуйчо му. Всички негови войници наоколо бяха мъртви или умираха. Един-двама още крещяха гневно, но и те не можеха да помогнат на пълководеца си.
Марий изплю кръв и вдигна застрашително меча си.
— Хайде, елате. Не ме карайте да чакам! — Едва сдържаше отчаянието със силата на гнева си.
Една здрава ръка хвана Юлий за врата и го спря. Той изрева гневно, обърна се, за да прониже нападателя, но той отби меча му с лекота. Юлий се взря в строгото лице на Тубрук.
— Не, момче. Твърде късно е. Махай се оттук, докато можеш.
Юлий изруга и се помъчи да се освободи.
— Пусни ме. Марий е…
— Знам. Не можем да го спасим. — Лицето на Тубрук беше студено и пребледняло. — Неговите хора са много далече. Онези са твърде много. Остани жив, за да отмъстиш за него, Гай. Остани жив.