Вратите на Рим [bg]

Марий чуваше думите и се опитваше да ги задържи в кръжащите си оловно тежки мисли. Не вярваше в честната дума на Сула, но легионът му щеше да бъде спасен. Щяха да бъдат пратени далеч от Рим, наистина, да им бъде дадена някаква унизителна задача — да пазят калаените мини в далечния север от нападенията на боядисаните диваци, но щяха да бъдат живи. Беше заложил и беше загубил. Мрачно отчаяние го изпълни и замъгли остротата на болката, когато счупените кости се разместиха в здравата хватка на хората на Сула — мъже, които не биха се осмелили да го докоснат и с пръст допреди една година. Ръката му увисна безжизнена, усещаше я вцепенена и отделена от тялото, но това вече нямаше значение. Една последна мисъл го възпря да не проговори веднага. Трябваше ли да отлага с надеждата, че хората му могат да спечелят и да обърнат положението в своя полза? Изви глава, видя хората на Сула да се разпръсват, за да заемат околните улици, и разбра, че шансът за бързо възмездие е загубен. Отсега нататък щеше да последва най-мръсно и отвратително масово клане — повечето хора от легиона му бяха още по стените на града и не можеха да се съпротивляват.

— Съгласен съм. Давам дума. Нека най-близките от моите хора ме видят, за да предам заповедта на тях.

Сула кимна, но лицето му се изкриви от подозрение.

— Хиляди ще умрат, ако лъжеш. Жена ти ще бъде измъчвана до смърт. Нека сложим край на това. Изведете го напред.

Марий изстена от болка, докато го извличаха от сянката на стената до мястото, където се чуваше силен трясък на оръжие.

— Свирете отбой — изсъска Сула на помощниците си; гласът му издаваше пристъп на нервност — първия, откакто Марий го беше видял.

Роговете изсвириха и изведнъж първият и вторият ред бойци на Сула се дръпнаха на две крачки от врага, но без да отпускат окървавените си мечове.

Легионът на Марий се беше оттеглил от стените в югоизточната част на града и сега тя гъмжеше от войници. Събираха се във всяка улица и уличка с блеснали от гняв и жажда за кръв очи. Зад тях всяка секунда се събираха още повече, а градските стени оставаха без своите защитници. Когато изтикаха Марий напред, за да говори, сред войниците се надигна първо ропот, после животински рев за отмъщение. Сула стоеше, без да помръдва, но очите му се присвиха нервно. Марий си пое дълбоко дъх, за да заговори, и усети как върхът на една кама го бодва в гърба.

— Първородни… — Гласът му беше много слаб и той събра сили и опита отново. — Първородни. Няма безчестие. Не сме били предадени, бяхме нападнати от хората на Сула, оставени в града. Затова, ако ме обичате, ако изобщо сте ме обичали, избийте всички и изгорете Рим!