Предатели [bg]

— Сериозно ли ме питаш? — изуми се тя. — Току-що се срещнах с президента!

— Срещата беше тайна, Алекс. Не можеш да я обсъждаш с никого.

Джеймисън изгледа неуверено телефона си.

— Може би имам право да прибягна до една малка благородна лъжа и да кажа, че сме се срещнали случайно.

— Срещнала си случайно президента на Съединените щати? Къде? На бензиностанцията? В „Старбъкс“?

Тя остави телефона си.

— Може би си прав.

Декър свали сакото си и го окачи на закачалката до вратата.

— Дабни — каза той.

— Знам. Толкова е странно. Да чуеш цял разговор на арабски и в него да прозвучи това име. Шантава работа.

Декър се настани на канапето и вдигна крака върху масичката за кафе.

Джеймисън седна на страничната облегалка.

— Чудя се дали Мелвин и Харпър ще излязат на втора среща.

— Да, изненадан съм, че тя не повдигна този въпрос в Ситуационната зала. Сигурно и президентът се питаше същото.

Джеймисън го удари шеговито по рамото.

— Знаеш какво имам предвид.

— Не обичам да ме въвличат в живота на други хора.

— Но да си част от живота на другите е нещо съвсем обичайно за повечето хора, Декър.

— Не и за мен.

Тя въздъхна.

— Срещата тази вечер поставя разследването ни в нова светлина. Имам предвид, че ако някой планира атака срещу страната ни, трябва да разрешим случая колкото се може по-скоро.

Декър затвори очи.

— Да не би да се каниш да спиш? В такъв случай отивам да си легна.

— Какво искаш да кажа, Алекс?

— Страната ни е заплашена от нападение. Какво ще направим, за да го спрем?

— Мисля върху това. Работя върху това. Но не съм магьосник.

— Много хора смятат, че си, включително аз. Ти никога не се проваляш.

— Провалял съм се много пъти. И ако се опасяваш, че небето ще се срути, не съм аз човекът, който може да предотврати това.

Декър се изправи рязко, взе сакото си и излезе.

— Декър, почакай! Не исках да…

Той вече бе хлопнал вратата след себе си. Слезе по стълбите и закрачи в прохладната нощ.

Беше ядосан, а това не му харесваше. Знаеше, че Алекс се е опитала да му направи комплимент, да изрази пълното си доверие в неговите способности. Той обаче се чувстваше подложен на огромен натиск. И макар промяната, настъпила в онзи миг на футболния терен, да го бе лишила от някои социални умения, Декър съвсем ясно осъзнаваше колко висок е залогът.

Беше изминал дълъг път от онова затънтено градче в Охайо, където бе работил като частен детектив и бе намирал клиенти на най-неочаквани места.

Не толкова отдавна живеех в кашон, Алекс. А сега от мен се очаква да вляза в ролята на спасител на тази страна. Що за лудост е това!

Декър пъхна ръце в джобовете си, наведе глава и продължи.