![Убийствени сънища [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/6/8/ubijstveni-snishcha-bg-download.jpg)
Убийствени сънища [bg]
- Автор: Джоансен Айрис
- Серия: Ив Дънкан #10
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 978-954-17-0238-3
- Переводчик: Силвия Вангелова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствени сънища [bg]». Краткое содержание книги:
Той извърна поглед от нея.
— Казах ти, че е в безопасност.
— Тогава, защо не мога да говоря с него? — Тя направи жест на нетърпение и дори на раздразнение. — Да, знам, ти ми каза, че не е безопасно да се използват телефоните, защото разговорите могат да бъдат проследени, но само едно обаждане и само за няколко секунди?
Той поклати глава.
— Не проваляй всичко сега, Софи.
Тя замълча.
— За мен е много трудно, Ройд.
— Очевидно. — Той продължаваше да я гледа. — Нямаш ли ми доверие?
— Нямаше да съм тук, ако ти нямах доверие.
— Това е истинско чудо. Веднъж ти казах, че ще направя всичко възможно, за да унищожа Санборн и Бош. От деня, в който се срещнахме, аз непрекъснато рискувам и твоя живот, и този на момчето.
— Имам свободна воля. Аз съм тази, която определя рисковете. — Тя направи пауза. — Имам ти доверие. Само ми кажи още веднъж, че Майкъл е в безопасност.
— Синът ти няма да пострада. — Той се обърна. — Ще отида до моста да кажа на Кели, че трябва да замине за Каракас.
Тя го гледаше как се отдалечава с неловко чувство. От деня, в който напуснаха САЩ, той беше прекалено тих. Може би това трябваше да се очаква при дадените обстоятелства. Тя също беше прекалено напрегната и трябваше да овладява паниката, която се мъчеше да я обземе всеки път, когато се сетеше какво им предстои. Но онова, което долавяше у Ройд, не беше паника. Понякога го улавяше да я гледа, да я наблюдава.
Да унищожи Санборн и Бош, беше всичко за него. Беше обсебен от това и беше подчинил цялата си воля и действия на тази цел. Дали не мислеше, че тя ще се уплаши и ще се откаже?
Не знаеше. Напоследък той беше истинска загадка за нея, а тя нямаше енергия и време, които да вложи в това да го разгадае. Сега не беше моментът да започне да анализира всяко негово настроение и всяка негова постъпка. Беше му казала, че му има доверие. Нервността, която я беше завладяла, нямаше нищо общо с Ройд. Беше нервна, защото в следващите дни щяха да се случат важни неща.
Налагаше се да му има доверие.
Каракас
Тя извади портативното дисково устройство и пъхна диска в процепа.
— Мамо?
Чу гласа на Майкъл, преди екранът да светне.
Исусе.
Имаше синина на лявата буза, а горната му устна беше порязана и подута. Изглеждаше завладян от истински ужас. Опита се да се усмихне.
— Добре съм, мамо. Не се страхувай. И не се оставяй да те уговорят да правиш нещо, което не искаш.
Тя чувстваше как очите й се пълнят със сълзи.
— Трябва да тръгвам. — Майкъл гледаше към някого, който не се виждаше на екрана. — Не му харесва това, което казах. Но аз искам да кажа точно това. Не им позволявай…
Изключиха камерата и дискът свърши. Тя се облегна на масата и паниката се надигна в нея на вълни. Ако Майкъл играеше роля, то той заслужаваше наградата на академията. Тези синини…
Ройд й беше казал да му има доверие.
„Върви по дяволите, Ройд.“
„Имай ми доверие.“
Не трябваше да позволява на паниката да я завладее.
Той й беше казал, че записът ще изглежда съвсем автентичен. Защото Санборн щеше да го види.
Синини…
Звънна мобилният й телефон.
— Имаше възможност да видиш нашия кратък домашен филм — каза Санборн. — Хареса ли ти?
— Ти, кучи сине! — Не можеше да застави гласа си да не трепери. — Той е само едно малко момче!
— Очевидно не ти е харесал. Мисля, че момчето показва удивителен кураж. Трябва да се гордееш с него.
— Гордея се с него. Искам да го пуснеш.
— Някога. Когато първите тестове на РЕМ-4 се окажат успешни.
— Сега.
— Не можеш да ми поставяш искания. Това ме дразни. — Пауза. — Всеки ден, в който отказваш да ми помогнеш, ще получаваш по едно видео от сина си. Ще започна със синини и наранявания, после ще премина към частите на тялото. Разбираш ли?
Прилоша й.
— Разбирам.
— Така е по-добре. Ще изпратя един от хората си да те вземе от площад „Боливар“ в шест часа тази вечер и да те заведе на острова. Бъди точна. Не искам да се наложи да направя телефонно обаждане, което ще те направи нещастна.
Той затвори. Тя натисна бутона за край на разговора. Замръзна на мястото си. Трябваше да се раздвижи. Трябваше да се срещне с Ройд в страничната уличка до пощата. Щеше да отиде до пощата сама, в случай че я наблюдават, но той трябваше да знае за диска и за обаждането на Санборн.