Убийствени сънища [bg]

— Момчето е в ръцете ми — каза Франкс, когато Санборн вдигна слушалката. — Какво искаш да правя с него?

— Има ли наранявания?

— Само няколко синини.

— Добре. Ти къде си?

— Все още в къщата край езерото. — Направи пауза. — Трябваше да убия жената и баща й и още двама мъже, които бяха с тях. Това добре ли е?

— Щом е било необходимо. Колко е безопасно за теб в тази къща?

— Тя е изолирана, мога да видя всеки, който се опита да се приближи по шосето.

— Тогава, остани там известно време. Ако ситуацията се промени, обади ми се.

— Как да се отнасям с момчето?

— Никакви синини повече. Не искам момчето да е в прекалено лоша форма.

Той сложи край на разговора и остана на кея, за да наблюдава „Констанца“, хвърлил котва малко по-навътре в морето. Всичко вървеше чудесно. Беше се тревожил малко в продължение на няколко дни, но би трябвало да знае, че Франкс ще се справи. Като свършеше работата си за вечерта, щеше да си позволи удоволствието да се обади на Софи Дънстън. Махна с ръка на капитан Сонанс, който беше на мостика.

— Добре дошъл в Сан Торано! — извика той. — Надявам се, че плаването ви е било приятно. Ако започнете да разтоварвате, ще успеете да свършите до падането на нощта и ще можем да вечеряме и да изпием по едно питие. — Усмихна се. — Можеш да разрешиш на хората си да слязат на брега и да вземеш офицерите си с теб.