Гордост [bg]

— Виж какво, Лора, казвам ти, този лъв е вече на километри оттук. А и стигнем ли плажа, винаги можем да се бухнем във водата. Няма лъв, дето ще те гони в морето; котките мразят водата.

— Дик, много добре знаеш, че не умея да плувам. И във всеки случай предпочитам да ме изяде лъв, отколкото да се удавя.

— Няма да се удавиш, аз ще те взема на ръце. Не се тревожи, любов моя. Виж какъв късмет имаме с времето, и то в края на сезона; нека му се порадваме още малко. Един бог знае кога ще се случи пак да дойдем на почивка.

Мама се усмихва на татко, прокарва пръсти по наболата му брада и нежно го целува по устните.

— Добре тогава, струва си да опитам, пък дори и само за да ме поносиш във водата. Не си ме носил, откакто се оженихме, когато ме вдигна на ръце, за да прекрачиш с мене прага на къщата. Спомняш ли си, като се настанихме в оная кутийка на Дюи Стрийт, дето я бяхме наели заедно с брат ти Ед и Ема?

— Значи ти се иска да те понося, така ли? Добре тогава, започваме!

И насред сбутаната стаичка, пред очи ни, преди още да разберем какво става, той взима мама на ръце, вдига я високо и започва да се върти с нея из стаята, после плавно преминава във валсова стъпка, също както правят по филмите — с черни фракове и бели нагръдници танцуват, притиснали към себе си дамите, с тази разлика, че не ги носят на ръце.

В първия миг мама се изплашва, но после се разсмива и здраво стиска ръце около врата на татко.

— Пусни ме, глупчо. Какво ще си кажат децата? Пусни ме, преди да си се сецнал в кръста.

Но татко продължава да си танцува помежду креватите. За първи път го виждам така развеселен. Иначе те с мама винаги се държат много сериозно и само задълженията си гледат: работата, прането, чистенето, къщата, но откакто сме в Уайлдуд, толкова целуване и прегръщане падна, колкото никога не е имало през всичките ни години в Стоунхърст Хилс. Поглеждам към Лоръл — тя се смее. То си е смешно и на мен така повече ми харесва — като лудеят. Така животът е по-приятен. До този момент все ме беше малко страх да порасна, да бъда възрастен.

— Искаш да те пусна, така ли? Добре, ето, пускам те.

И татко отива до леглото и хвърля мама върху него; полата й се вдига нагоре и тя бързо я хваща и покрива краката си.

— Дик, ти си полудял. Какво, за бога, ти е станало?

— А може би аз съм просто един избягал лъв.

Татко се надвесва над мама и изпръхтява във врата й. Изправя лапите си също както прави Канибал, когато иска да се бие. Мама се изсмива и го блъсва настрана. Татко й подава двете си ръце и й помага да стане от леглото.

— Добре тогава, всички, които не се страхуват от някакъв си престарял лъв, да се обличат, защото отиваме на плаж. Това слънце само нас чака.