Пепеляшките [bg]

В събота вечер Педер все още киснеше в службата. Лято и облачно време. Хладно и влажно. И всичко с главата надолу.

Той отново усети как се лута между крайности. Не беше говорил с Юлва през целия ден и сега се тревожеше, че не изпитва никакви угризения. Беше започнал деня с чувството за безполезност и непродуктивност в работата, но изведнъж му се стори, че кариерата му на практика се изкачваше към върха си. Поканата на американския професор беше направо изстрел в целта. Преди всичко за разследването, но и за самия него. Педер се чувстваше пълноценен, зареден.

Колата му почти сама стигна до Каролинска. Този път Рюд не предупреди за посещението си. Ако не го приемеха сега, щеше да се върне на следващия ден.

Опита се да съжали Йелена Скорц, сполетяна от толкова много нещастия през относително краткия се живот. Но същевременно непоколебимо вярваше в така наречената свободна воля. Това, че е живяла ужасно, нямаше никакво значение, дори и гадното детство имаше давност. Но позволеше ли си човек да се отдаде на лудости като убийството на деца, и пет пари не струваше в очите на Педер. Йелена не правеше изключение. Дори напротив: мрачният и гневен поглед, изписан на обезобразеното й лице, когато обясняваше защо жените трябва да бъдат наказани, се беше запечатил в паметта му.

Знаела е какво върши, когато е спряла Сара във Флемингсберг, ядосано си помисли Педер. Дяволски добре е знаела.

И все пак полицаят омекна, когато стигна до болницата и я видя. Определено не одобряваше и подобно насилие.

Медицинска сестра стоеше отстрани и помагаше на Йелена да пие със сламка. Жената подскочи, щом го чу зад гърба си.

— Как ме изплашихте — каза тя и се засмя, когато видя легитимацията му.

Не беше медицинската сестра от сутринта.