![Пепеляшките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/1/0/pepelyashkite-bg-download.jpg)
Пепеляшките [bg]
- Автор: Ульсон Кристина
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-619-164-135-2
- Переводчик: Цветана Добрева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пепеляшките [bg]». Краткое содержание книги:
Тя не сведе очи, но дори Педер, който нямаше лекарско образование, забеляза, че Йелена пребледня. Сестрата се размърда неспокойно и потърси погледа му. Той обаче отбягна нейния.
— Много, много е важно да го открием — продължи Рюд, като се опита да не звучи прекалено строго. След кратко мълчание той обясни: — Изключително важно е да го открием, преди да отвлече и да убие още деца.
Жената изведнъж заскимтя и започна да се върти безпомощно в леглото.
— Не, знаете ли… — възрази сестрата и погали Йелена няколко пъти по косата. Нежно-нежно, така че да не изпитва болка.
Педер обаче се почувства много доволен от реакцията на Йелена. Сега вече знаеше, че по някакъв начин тя е замесена. Поне в изчезването на Лилиан Себастиансон.
Педер седна на ръба на леглото. Йелена отказа да го погледне.
— Йелена — настоя меко той, — мислим, че те е принудил да се забъркаш в това.
Не беше искрен, но за момента нямаше значение. Главното беше тя да се успокои, както и стана.
— Нужна ми е възможно най-подробна информация — умоляваше я Педер. — Как намира тези деца? Как ги избира?
Йелена дишаше странно тежко. Все още не ги гледаше — нито Педер, нито сестрата.
— Как ги избира?
— Майките.
Отговорът беше толкова тих, че едва я чу какво каза. Но все пак Рюд я разбра отлично.
— Добре — рече той и изчака с надежда жената да продължи.
Щом тя млъкна, Рюд веднага я попита:
— Отпреди ли познава тези жени? Как ги открива?
Йелена бавно завъртя глава, така че отново да насочи погледа си право към него. Педер направо изтръпна, щом я видя колко е мрачна.
— Човек не избира… — процеди през зъби тя. — Човек обича… всички… Или… никого.
Педер преглътна няколко пъти.
— Какво не избира? — попита той. — Не разбирам, какво не избира?
— Децата — прошепна Йелена изтощена и главата й отново застина на възглавницата. — Човек… трябва… да обича… всички.
После млъкна и затвори очи, а Педер разбра, че разговорът е приключил.
В коридора на разследващия екип вреше и кипеше, което направо порази Фредрика, когато се появи. Откри Алекс и Педер в Лейонкюлан. Анализаторът от Националната полиция, Мац, също беше там — не му ли бе писнало? Имаше и още някого, когото Фредрика не познаваше. Тя го поздрави.
— Фредрика Бергман.
— Excuse me?15
Объркана, тя повтори името си с малко по-англосаксонско произношение. Мъжът остана доволен и се представи: Стюарт Роуланд. После седна отново на стола, дискретно поставен в единия ъгъл на стаята.
Педер скочи, щом видя Фредрика да поздравява мистичния Стюарт Роуланд, и обясни на английски кой е посетителят им.
— Доктор Роуланд е психолог, профайлър — поясни Педер с глас, който почти трепереше от страхопочитание. — Обеща да ни помогне с познанията си по време на срещата.
Все едно, че е дошъл папата от Рим, помисли си Фредрика.
В същия момент Педер се обърна дискретно към нея и заговори на шведски:
— Наистина се надявам да не се чувстваш неудобно, че първата част на срещата ще протече на английски?
Бузите й пламнаха, щом Фредрика разбра, че той не се шегува.
— Щом е на английски, немски, френски или испански, ще се справя отлично — отвърна тя с половин усмивка.
Педер примигна в пълно недоумение.
— Браво — отсече той и седна веднага.
Алекс ги наблюдаваше от разстояние ухилен.
— Фредрика, радвам се, че успя да се върнеш за срещата. Предлагам да седнеш, за да започнем.
До този момент тя нямаше представа, че чакаха само нея, и седна. Елен леко й се усмихна и затвори вратата с крак.
Всяко разследване си имаше своя съдбовен момент. Алекс беше сигурен, че в ужасната каша, в която се бяха забъркали, започваха да се виждат проблясъци. Сам себе си убеждаваше, че не липсваха още кой знае колко факти. Повечето лежаха на масата.
Той поглеждаше дискретно към професора по психология, когото Педер едва ли не беше отвлякъл от университета. Облечен в кафяво сако с велурени кръпки по лактите и върху джобчето на гърдите и с гигантски мустак, възцарил се като катерича опашка под носа му, професорът изглеждаше така, сякаш се е довлякъл от снимачната площадка на британски филм.
От друга страна, Алекс наистина не можеше да си позволи да бъде придирчив. На този етап всяка помощ беше добре дошла.
15
Извинете (англ.) — Бел.прев.