Пепеляшките [bg]

Сара отвори след второто позвъняване. Толкова бледа и изпита изглеждаше, с тъмни кръгове под зачервените си очи, че гневът и раздразнението на Фредрика веднага се изпариха. Реалността кацна пред нея: тази жена наистина изживяваше най-големия кошмар в живота си. Нямаше защо толкова да я критикува.

— Съжалявам, че се появявам, без да предупредя — започна полицайката с тих, но твърд глас, — но трябва да поговорим.

Сара Себастиансон отстъпи назад, за да влезе Фредрика, и я покани във всекидневната. В стаята сякаш доста хора бяха преспали на пода, голяма част от нея беше покрита с матраци. Вероятно родителите на Сара все още бяха тук, макар и за облекчение на Фредрика да не се виждаха в апартамента.

— Сама ли си? — попита тя.

Сара кимна бавно.

— Мама и татко са на пазар — отвърна с тънък глас тя. — Скоро ще се върнат.

Фредрика дискретно извади бележника си.

— Открихте ли го? — неочаквано попита домакинята.

— Имаш предвид… — започна Фредрика малко объркано.

— Имам предвид Габриел — отвърна Сара и когато Фредрика срещна погледа й, тя направо застина.

В очите й проблясваше чиста омраза.

— Не — каза Фредрика, — не сме. Но го издирват в цялата страна и е арестуван задочно. — Преглътна и направи кратка пауза. — Той вече не е заподозрян в отвличането и убийството на Лилиан — добави тихо тя. — На практика е невъзможно да е Габриел.

Сара я погледна дълго.

— И аз не вярвам, че е убил дъщеря ни. Но се отвратих, че е държал детска порнография в компютъра си, затова определено искам да го заловите и да го затворите до края на проклетите му дни.

Фредрика не се и замисли да се впусне в разговор какво наказание би било актуално за Габриел Себастиансон, когато го откриеха, ако изобщо го откриеха. Затова предпочете да си замълчи. Но направи опит да утеши Сара:

— Нищо не доказва, че е блудствал с Лилиан.

Сара се взираше с празен поглед пред себе си, после рече с повишаващ се тон:

— Казаха ми същото. Но нима това е гаранция, че никога не би й посегнал, негодникът му с негодник.

Тя изрева последните думи толкова високо, че Фредрика се зачуди дали наистина беше добра идея да дойде сама, без да предупреди, но после промени мнението си. Посещението беше много важно за разследването.

— Сара — каза решително тя, — трябва да поговорим за Умео.

Сара изтри самотните сълзи, стекли се по бузите й.

— Вече разказах за Умео — промълви тя.

— Чудя се дали имаш представа защо Лилиан е била оставена точно пред болницата? — попита Фредрика.

— Не, ни най-малка — отвърна Сара, без обаче да поглежда Фредрика.

— В полицията мислим, че не е било случайно — твърдо продължи стажантката. — Смятаме, че е свързано с теб, че убиецът го е знаел и затова е изхвърлил Лилиан точно там, а не на друго място.