Пепеляшките [bg]

Педер нахлу в кабинета му и прекъсна прекрасната му замечтаност. Алекс се усмихна. Докато Фредрика непрекъснато се измъкваше, предприемайки малки пътувания, и драматично поднасяше разкритията си на оперативките, то Педер редовно докладваше какво е направил и докъде е стигнал.

— Познавали са се от Нова година — заяви той и потъна, без покана, в креслото за гости на Алекс.

— Кои?

— Йелена и така нареченият мъж.

— И от къде знаеш?

Педер леко се протегна.

— Нали казах, че ще отида до Каролинска — почти се сопна той. Алекс не отговори и Рюд продължи: — Взел я е от улицата, била е проститутка.

Шефът му въздъхна и си подпря с ръка брадичката.

— Не беше ли и другото момиче такова? Онова, убитото в Йоншьопинг? — попита Педер.

Алекс сбърчи чело.

— Не мисля — поколеба се той. — Попитай Фредрика, но не мисля. Движела се е обаче в подобна среда, така че сигурно пак са се срещнали на улицата.

Педер разпери ръце.

— А къде другаде — каза той. — Какво би правила на улицата, ако не е проституирала?

— Хм, откъде да знам — намръщи се Алекс. — Баба й твърди така. Ако е искала да поукраси истината, никой не би могъл да й забрани. Но може и да е била права. В регистрите ни няма Нора, която да се свързва с проституция.

— Как обаче се вписва тя във всичко това? — попита Педер. — Не разбирам защо той, по средата на един критичен етап, тръгва за Йоншьопинг, за да убие бившето си гадже.

— Бивше гадже, което някога, преди много години, е посветил в плановете си — напомни му Алекс.

— Сигурно — съгласи се Педер. — Сигурно. И все пак… Кой, мамка му, би го сметнал за нужно?

— Прав си, но предлагам да не го обсъждаме в момента — категоричен бе Алекс. — Говорих с полицията в Йоншьопинг. Не са открили нито една следа от извършителя, освен стъпката от обувка „Еко“. Това няма да ни доведе доникъде.

— Не предполагахме ли в един момент, че той може би знае докъде сме стигнали с разследването? — започна Педер.

— Случайни съвпадения, може би — прекъсна го Алекс. — Тогава и ние самите не знаехме, че жената се е обадила и е съобщила за него.

Педер мълчеше. След малко каза:

— Нищо няма да открият, защото е изгорил пръстите си.

Алекс се ококори насреща му.

— Шегуваш ли се?

Педер поклати глава.

— О, господи! — простена Рехт. — Що за откачалка е този?

Педер бързо отвърна:

— Да не би да е сводник?

Алекс се спря.

— Сводник ли?

— Така среща момичетата си.

Шефът наклони глава.

— Предположението ти не е за подценяване — каза бавно той. — Ама никак. А и сводниците, както знаем, имат различен произход.

— Просто ще съсредоточа усилията си в тази посока — заяви Педер.