![Жените, които го познаваха [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/6/3/0/8/zhenite-koito-go-poznavaha-bg-download.jpg)
Жените, които го познаваха [bg]
- Автор: Русенфельдт Ханс, Юрт Микаэль
- Серия: Себастиан Бергман (bg) #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543893713
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жените, които го познаваха [bg]». Краткое содержание книги:
А вчера беше ходила чак в Сьодертеле, пътуване, което се оказа пълна загуби на време.
И после, когато помоли Били за малко помощ, какво каза той? Направи го сама. Какво го прихващаше? Откога някой в екипа отговаряше Направи го сам на молба за помощ от колега?
Ваня се беше върнала в апартамента си от безсмисленото пътуване до Сьодертеле, което на всичкото отгоре й струва сто крони, изкъпа се, направи си чай и сандвичи и седна да гледа разсеяно телевизия. Нямаше да се настани до масата в кухнята със записките си по разследването, както правеше обикновено. Щеше да си почине и да се отпусне.
Но не можа.
Определено не можа да го направи, след като Ана й се обади много късно вечерта, за да й обясни, че баба й е болна и че ще отиде при нея за няколко дни. Разбира се, Ваня поиска да знае какво й е на баба й и Ана отговори, че не е нищо сериозно. Защо обаче си взимаше отпуск и отиваше при нея, щом не е сериозно? Ана криеше истината. Също както беше направила, когато Валдемар се разболя. Мълча за резултатите от изследванията и омаловажи всичко. Ваня трябваше да отиде при баща си, за да разбере как всъщност стоят нещата. Той й разказа всичко. А майка й я излъга. Ваня изобщо не беше доволна. Вярно, Ана вероятно се опитваше да я предпази, но независимо от мотивите й лъжите й не ги сближиха. А между тях имаше разстояние. Ваня наричаше майка си Ана, но на Валдемар викаше татко. Това говореше нещо.
Трябваше да обсъди с Ана факта, че лъжите във взаимоотношенията им не й харесват. По телефона снощи искаше да й каже, че ще отиде с нея при баба си, но не можеше да отсъства от работа. Не и в момента. Не можеше да зареже разследването, при положение че не бяха стигнали доникъде повече от месец. Не, това не беше съвсем вярно. Бяха отбелязали известен напредък. Бяха открили връзката с Хинде. Но нямаше да й позволят да проследи тази улика. Щеше да го направи Себастиан. Торкел вече беше взел решение.
Проклетият Торкел.
Проклетият Себастиан.
Проклетото всичко.
Ваня изключи телевизора и излезе. Отначало само на разходка. Да подиша чист въздух, да проясни съзнанието си и да се поизмори физически. След това обаче влезе в местната кръчма. Изпи една бира и после още няколко. Запозна се с някакви мъже и отидоха на друго място. Срещна познати. Изпи още няколко бири. И после някой започна да поръчва шотчета. Може и да беше тя. За момент се замисли дали да не покани вкъщи единия от мъжете, но накрая устоя на изкушението. Когато си легна, минаваше два. Напи се. При това доста. Това изобщо не беше характерно за нея.
Будилникът иззвъня в обичайното време. И сега, само след четири часа пиянски сън, Ваня беше на работа, повече в лошо настроение, отколкото махмурлия, но комбинацията определено не беше добра.
Тя седна пред бюрото си, включи компютъра и потърси информация за Родригес. Намери го, но не пишеше къде или кога той е претърпял злополуката, заради която сега седеше в инвалидна количка. Ваня трябваше да продължи да търси, но първо се нуждаеше от кафе. Кофеинът и болкоуспокояващото хапче щяха да свършат чудеса. Тя влезе в трапезарията за персонала, извади голяма чаша от шкафа над умивалника, направи си капучино и се върна на бюрото си. Издърпа най-горното чекмедже и извади кутийка „Ипрен“. Глътна една таблетка с кафето. Тъкмо се готвеше отново да се залови за работа и да разшири търсенето, когато влезе Били. Беше преметнал чантата си на гърдите и носеше колоездачна каска. Били имаше велосипед с двайсет и четири скорости. Направен от някакъв материал за космически кораби. Високотехнологичен. Велосипедът на Ваня имаше три скорости. Тя никога не го използваше.
– Здравей. Как вървят нещата? – попита Били и сложи чантата си на бюрото.
– Чудесно – отговори Ваня, без да вдига глава. За да избегне разговора, направи всичко възможно да изглежда така, сякаш се е съсредоточила усилено, но безуспешно.
– Какво правиш? – поиска да разбере Били и се приближи до бюрото й да погледне. Ваня забеляза, че по лицето и врата му се стича пот. Той наклони глава на една страна и се избърса с ръкава на тениската си.
– Опитвам се да разбера кога Родригес се е озовал в инвалидна количка.