Трите дъщери на Ева [bg]

Надвисналите от сутринта облаци я чуха и над града заваля пороен дъжд. Пери слушаше дъждовните капки, които удряха по прозорците, и мислеше за Темза. Реката беше наблизо, преливаше и искаше да избяга от коритото си.

– Ти сама? Моля ти се! – ахна Ширин. – До теб има милиони! Правителства. Официална религия. Средства за масова информация. Поп култура. Освен това вярваш, че Бог е на твоя страна – това не е никак малко. Още компания ли ти трябва? Знаеш ли кои са истинските самотници в нашия общ регион? Атеистите. Язидите. Гейовете. Драгкралиците. Природозащитниците. Целеустремените протестиращи. Те са низвергнатите! Ако не спадаш към техните категории, няма защо да се оплакваш, че си самотна.

– Какво знаеш ти! Тормозили са ме, наричали са ме с какви ли не имена, сваляли са ме от автобус и са се отнасяли към мен като към малоумна – само защото съм с покрита глава. Нямаш представа какво съм изтърпявала! Та това е просто парче плат!

– Тогава защо го носиш?

– По лични причини и избор! Твоят външен вид не ме дразни, ти защо се дразниш от моя? Коя от нас двете е с либерално мислене, а?

– Това е пълно невежество! Една се забражда, после десет, след това милиони. Преди да се огледаш, се озоваваш в република от хиджаби. Ето затова родителите ми напуснаха Иран, заради твоето парче плат сме изгнаници!

Пери се чувстваше все по-напрегната и не вдигаше очи от нащърбения ъгъл на дървената маса. От малка се вглеждаше в белезите и несъвършенствата на иначе гладките повърхности.

– Пери, ти какво мислиш? – попита Ширин.

– Кажи коя е права! – настоя Мона.

Гледаше ту едната, ту другата и се опитваше да намери подходящите думи. Най-накрая каза, че Ширин е права за някои неща, а Мона – за други. Съгласи се, че ако живееш в затворена мюсюлманска общност, а принадлежиш към културно, религиозно или сексуално малцинство, ще бъдеш обект на несправедлива дискриминация, но и не отрече проблемите на забулените жени в западния свят. За нея обстоятелствата бяха определящи и в зависимост от тях заставаше на страната на пренебрегнатите и на онези, които бяха в неравностойно положение. С други думи, не беше на ничия страна, освен на страната на по-слабите.

– Доста абстрактен отговор – промърмори Ширин и затупа нервно с пръсти по масата.

По изражението на Мона личеше, че двете най-сетне са на едно и също мнение и балансираният отговор на Пери не ги удовлетворяваше.