Смъртта на магьосника
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #14
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Еднорог»
- ISBN: 978-954-365-013-2
- Переводчик: Ива Дончева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Смъртта на магьосника». Краткое содержание книги:
— Ще предадеш ли дьо Краон? — попита Корбет.
Болингбрук се изсмя:
— Че какво доказателство имам? Не можеш да се хванеш за нищо, сър Хю. Ще трябва да признаеш, че Ъфорд е бил твой шпионин, а дьо Краон само ще слуша и ще се смее. Единственото доказателство, което имаш, са уликите против мен. Не е достатъчно да го обесите — той сви рамене. — Но със сигурност е достатъчно, за да обесите мен. Не искам да стигам до Смитфийлд.
— Признаваш ли? — попита Ранулф.
— В тази стая аз признавам. Във ваше присъствие се предавам пред истината. Ръцете ми са покрити с невинна кръв и от всички смърти, най-горчиво съжалявам за тази на Уолтър. Дьо Краон бе обещал, че ще го вземат в плен и може би ще го разменят за някой техен в Англия — той бутна назад стола си. — Но каква полза от всичко това? Ти си овластен да раздаваш правосъдие, сър Хю — Болингбрук го молеше с очи. — Нека бъде бърза смърт, а може би ще позволиш и на отец Андрю да ме изповяда? Хайде да приключваме още сега.
Корбет направи жест към Ранулф:
— Изведи го навън, уведоми сър Едмънд какво сме научили и нека Болингбрук признае вината си. Да бъде заведен под стража в параклиса. Нека отец Андрю изслуша изповедта му и докато му дава опрощение, помолете сър Едмънд да извика палача. Нека бъде бързо, със секира. Уилям, не желая повече да те виждам.
Ранулф сграбчи Болингбрук за рамото и го вдигна на крака. Писарят не се съпротивляваше, той дори сам разкопча оръжейния си колан и го хвърли на земята. После свали пръстена си на Съвета и го остави да падне в краката на Корбет. Чансън понечи да придружи Ранулф, но Корбет го спря.
— Не, не — прошепна той, когато другите излязоха. — Ти пази на вратата, Чансън.
Корбет извади молитвената си броеница и започна да прехвърля зърната между пръстите си. Опита да се съсредоточи върху думите на молитвата и да остави ума си да се рее; желаеше времето да лети, колкото се може по-бързо. Чу отвън викове, крясъци и тропот на тичащи крака, а сетне камбаната на параклиса заби протяжно и скръбно.
— Чансън! — Корбет извика коняря. — Върви и кажи на мосю дьо Краон — заговори той през рамо, — че Уилям Болингбрук, писар от Тайния съвет, е бил екзекутиран за измяна и убийство. Кажи му, че един ден нашият благороден крал ще обясни на Светия отец в най-големи подробности какво се е случило тук. И още нещо, Чансън, непременно кажи на дьо Краон, че това не е краят. За мен това е само още едно начало.
Бележка на автора
Този роман отразява много важни моменти от английската история в началото на четиринадесети век. Мирният договор от 1303 г. е бил наложен на Едуард I и той прекарва последните четири години от живота си в отчаяни опити да се отърве от него. Неговият син, бъдещият Едуард II, продължава тази политика, но после се вижда принуден да се подчини на желанията на французите. През януари 1308 г. Едуард II се венчава за принцеса Изабела в «Нотр Дам дьо Булон». Женитбата не донася дълготрайния мир, на който се надява Филип. Около осемнадесет години по-късно Изабела повежда гражданска война срещу съпруга си и го детронира. И което е по-важно, Филип IV никога не е и сънувал кошмарната възможност тримата му синове да умрат, без да оставят наследник от мъжки пол и така да открият френския престол за претенциите на сина на Изабела, Едуард III. Последвалата Стогодишна война потапя Франция и Англия в ожесточен и продължителен конфликт, който излиза скъпо и на двете държави по отношение на хора и средства.
Описаните в този роман разбойници са точно отражение на онези бедни мъже и жени, които е трябвало да се крият от кралското правосъдие и да изживеят живота си дълбоко в английските гори. Те не са приличали на Робин Худ и неговите весели момци, били са отчаяни хора, обявени извън закона, свободна плячка за всекиго. Основните оръжия на тези разбойници са били арбалетът и камата. Дългият лък тепърва ще се налага по бойните полета на Европа. Едуард I опознава ужасяващите възможности на това мощно оръжие по време на войните, които води в Уелс. Употребата на дългия лък, описана в този роман, е била толкова важно нововъведение във военната тактика за онова време, колкото подводницата, танкът или самолетът в наши дни.