Смъртта на магьосника

— Някой ми каза за това.

— Дьо Краон ли беше? Ти не присъстваше, когато намерихме трупа. Аз запазих сведението изключително и само за себе си. Тогава е дошъл редът на Вервен. Какво се каниш да кажеш, Уилям? Че беше тук с мен и Ранулф, когато той падна и се преби? Разбира се, че беше! Вервен е обичал да се разхожда по крепостната стена. Било му е нещо като навик. И ето как е станало — като е използвал един от инструментите на Краля на ключовете, Бого от Байо, оръженосецът на дьо Краон, е имал пълна свобода на действие. Вратата от страната на кулата е скрита от поглед. За Бого трябва да е било лесно да се промъкне по стълбите с арбалет и притъпена стрела. Отворил е малкото прозорче в заключената врата, водеща към стената, и това му е осигурило идеална видимост. Арбалетът е бил добре смазан, стрелата — поставена на място, предпазителите — спуснати. Стрелата блъсва Вервен, той се препъва, пада и загива. Убиецът се промъква надолу по стълбите, бързо заключва вратата към кулата. Никому няма да му хрумне да търси притъпена стрела, а и всички наранявания по тялото на Вервен могат да са в резултат от падането.

— Ти го накара да я търси — отбеляза Ранулф.

— А, да, накарах го. Но ако я беше открил, нямаше да я предаде. Ти си отговорен за множество убийства, Уилям. Магистър Тибо, добрият ти приятел Ъфорд — мой колега и доверен служител на короната. Ръцете ти са опетнени с кръвта на тримата французи и особено на моя близък приятел Луи Кротоа. И накрая — Корбет се приведе рязко напред и удари Болингбрук през лицето, — ти се опита да ме убиеш! В началото си помислих, че е убиецът на младите жени, но когато залових мистрес Фейнър, прецених че макар тя да може да пусне стрела от близко разстояние, не би могла да стреля в тъмното с такава точност и бързина. В нощта, когато ме нападнаха, само трима човека знаеха къде отивам: аз, Чансън и ти. Не, недей! — Болингбрук беше отворил уста да протестира. — Недей лъга повече, Уилям, не казвай, че сигурно са ме проследили. Мистрес Фейнър никога не би успяла да направи това. Дьо Краон? — Корбет тръсна глава. — Това не е в стила на французина, той не би искал да го хванат да напада кралски писар на английска земя.