Смъртта на магьосника

— Би ли изчакал отвън, сър Едмънд? Извинявам се, ще те осведомя, когато му дойде времето — управителят започна да протестира. — Моля те, сър Едмънд — управителят въздъхна, вдигна рамене и излезе, затръшвайки вратата зад себе си.

— Нападателите търсеха ковчежето на Съвета, нали? — попита Ранулф.

— Да, така е. Можеш ли да си представиш, Ранулф, каква голяма победа би било това за тях? Смъртта на Пазителя на тайния печат и отгоре на всичко шифрите му, онези, които използваме за връзка с шпионите си в чужбина, различните кодове, разнообразието от символи, схемите и ключовете — всичко това да падне в лапите на дьо Краон. Какво изключително постижение! Тайните дела на английския Съвет ще бъдат провалени за месеци, че и за години напред. Дьо Краон ще получи достъп до всеки агент и шпионин от Марсилия до земите отвъд Рейн. Той е знаел, че ще ги взема с мен, но не на среща във Франция, а някъде в Англия. Разбира се, Болингбрук е потвърдил това, особено пък щом съм тръгнал на среща, свързана с тайни шифри и кодове. Може и да са разбрали нещичко от разговора ми със Сансон, но това е нищо в сравнение с възможността да оплячкосат стаята ми и да отнемат собствените ни тайни книги и ръкописи. Филип наистина би станал господар на положението. Едуард Английски, вече обвързан с Парижкия договор, ще оголи всичките си тайни. Филип и дьо Краон ще се правят на невинни, публично ще страдат за случилото се, но тайно ще ликуват заради великия си триумф. Нито за миг не е ставало въпрос за тайните на брат Роджър — заключи Корбет, — а всичко е било само продължение на старата игра за надмощие в Европа. Но защо точно ти, Уилям?

Устните на Болингбрук се раздвижиха.

— Искаш да отречеш ли? — попита Корбет. — Мога да отида и да се видя с дьо Краон, да му кажа какво знам. Мога да се обзаложа, че ще се превърне в Юда и ще те предаде и за по-малко от трийсет сребърника. Или пък мога да те завържа и да те изпратя под стража в Уестминстър. Ще се изправиш пред кралския съд, обвиненията ще бъдат в държавна измяна и убийство. Доказателствата срещу теб се трупат, Уилям. Ще те затворят в Тауър и оттам ще те извлекат окован до Смитфийлд, където ще те обесят. Точно преди да се задушиш, ще ти прережат въжето и ще те изкормят. Щом умреш, ще ти отрежат главата, ще разчленят тялото и ще набучат късовете на колове на лондонския мост.

— Злато — ръката на Болингбрук докосна следата от удара по лицето му. — Злато и сребро — той протегна пръсти към огъня. — Миналото лято, точно след празника на Йоан Кръстител, Сансон пожела да ме види в покоите си. Дьо Краон беше там. Казаха, че имат доказателства, че съм шпионин. Че могат да ме арестуват и обесят на Монфокон. Обещаха да ми пощадят живота и да ми осигурят охолен живот с почести във Франция. Бях уморен, сър Хю, беше ми втръснало от развалена храна, тавански стаи, пълни с плъхове, омръзнало ми беше и да се преструвам на беден учен. Беше толкова просто и лесно да се направи. Бях хванат в капан — той примигна, за да пропъди сълзите. — Стана само за миг — Болингбрук като че ли говореше на себе си. — А щом веднъж си в капана… Е, същото е, както когато бях малък и тичах надолу по хълма. Щом започнеш да се спускаш, спиране няма. Помислих си, че какво пък толкова значение има дали ще служиш на този, или на онзи крал?