Бяла смърт

От мястото си до пилота Остин ясно виждаше смъртоносния силует на кобрата на стотина метра от еврокоптера. Бойната машина носеше въоръжение, достатъчно за заличаването на малък град. Остин не си правеше илюзии — „Океанус“ нямаше да се окаже слаб противник.

Със скорост 235 километра в час хеликоптерите прелетяха над скалистия бряг и оставиха морето зад себе си. Продължиха над гъстата борова гора, като се придържаха ниско над дърветата, за да не бъдат засечени. Остин провери оръжието си, отпусна се в седалката, затвори очи и започна да обмисля плана за действие.

Дзавала понякога шеговито го обвиняваше, че измислял нещата мимоходом. В това имаше известна истина. Остин знаеше, че планирането е винаги до време. Беше израснал около и във водата и възгледите му бяха определени от опита му с нея. Знаеше, че мисията им е като плаване с лодка в бурно време. Когато нещата тръгват на лошо, значи наистина тръгват на лошо. Затова добрият моряк държи въжетата чисти и кофата за изгребване на водата в готовност.

Беше убеден привърженик на принципа колкото по-просто, толкова по-добре. Тъй като основната им цел бе да измъкнат семейството и приятелите на Бен, кобрата не можеше просто да се спусне от небето и да помете всичко, което се движи. Остин знаеше, че такива неща като хирургически точен удар не съществуват. Оръжията на хеликоптера трябваше да се използват пестеливо — факт, който неутрализираше ужасяващата му мощ. Намръщи се, като си помисли и за неизвестната карта, която му бе изиграл онзи фанатичен идиот Маркъс Райън. Влечението му към Тери Уелд не можеше да хвърли сянка върху преценката му.

Пабло погледна през прозореца и попита:

— Вярваш ли на индианеца?

Остин отвори очи. Видимостта беше ограничена и под лъчите на залязващото слънце не можеше да различи нищо, освен тъмна зеленина. Но явно вече се намираха близо до индианското селище.

— Това е неговата страна, не моята.

Пабло кимна, подвикна нещо на испански на пилота, а той пък измърмори нещо и съобщи на другия хеликоптер, че каца. Кобрата се отдалечи и полетя над гората — проверяваше с инфрачервените си детектори за дебнещи опасности. Не откри никакви признаци за спотаени хора и съобщи, че районът е чист.

Еврокоптерът потъна в гората. Никой, с изключение на Бен нямаше да се изненада, ако чуеше перките да се трошат при неравностойния им сблъсък с дебелите стволове на дърветата, но единственият шум бе пращенето и пукането на тънки клони и тъпият звук, когато шейната докосна земята. С острото си зрение Бен бе видял, че районът, който на пръв поглед изглеждаше като гъста гора, на практика представлява свободна от дървета площ, обрасла с множество храсти. Кобрата се спусна недалеч от тях.

Остин най-сетне си пое дъх и скочи от хеликоптера, последван по петите от Дзавала и братята Агирес. Приклекнаха, готови за стрелба, въпреки проверката в инфрачервения спектър. Когато двигателите спряха, настъпи абсолютна тишина. Бен слезе от хеликоптера и погледна вдигнатите им оръжия.

— Тук няма да намерите никого. Това място не е използвано, откакто бях дете. Натам има река. — Той посочи някакви разнебитени сгради, които едва се различаваха в сумрака. — Това са спалното и дъскорезницата. Лошо място. Баща ми казва, че имало много нещастни случаи. Построили нов лагер надолу по реката, където можели да пускат трупите във водата и да ги откарват по-бързо до пазара.