Бяла смърт

Райън се изсмя.

— Сериозно ли смятате, че налудничавият ви план ще успее?

— В плана няма нищо налудничаво. Всички компютърни модели показват огромен успех. Естествените видове са и без това обречени от прекомерния риболов и промишленото замърсяване. Аз просто приближавам деня, в който океаните ще се превърнат в огромни рибарници. А и най-хубавото е, че хвърлянето на риба в морето дори не е незаконно.

— Но убиването на хора е незаконно — каза Райън. Очите му пламнаха от гняв. — Вие убихте моя приятел и колега Джош Грийн.

Тери вече не можеше да се сдържа.

— Джош не е единственият. Вие убихте телевизионния репортер на борда на „Морски страж“. Вашите биячи застреляха един от собствените ви хора в Копенхаген. Вие убихте братовчеда на Бен Найтхоук. Ами сенатор Греъм? И държите цяло село в робство.

— Виж ти, фирмената адвокатка била доста устата! — Баркър стисна зъби и възпитаният му досега тон се смени с ръмжене. — Жалко, че не си била тук да защитиш киолая, когато са умирали от глад, защото белите избили моржовете. Или когато племето било принудено да напусне традиционните си ловни територии, да се пръсне из цяла Канада и да се премести от родината си в градовете.

— Това не ви дава право да убивате хора нито да съсипвате цели екосистеми. — Тери вече не сдържаше яростта си. — Можете да тероризирате група нещастни индианци и да ни подритвате насам-натам, но ще ви се наложи да си имате вземане-даване с НАМПД.

— Едва ли ще си изгубя съня заради ексцентричните приумици на адмирал Сандекър.

— А заради Кърт Остин? — обади се Райън.

— Зная всичко за Остин. Той е опасен… но НАМПД разглежда SOS като организация извън закона. Не, вие и приятелите ви сте съвсем сами тук. По-самотни, отколкото сте били някога през живота си.

Татуираният бияч каза нещо на езика на киолая.

— Умейлик ми напомни, че искахте да видите любимците ми.

Отведоха ги в сградата, където бяха поставили експлозивите. Този път тя бе ярко осветена.

Баркър спря пред един от резервоарите. Рибата вътре бе дълга почти три метра. Той наклони глава като преценяващ картината си художник и каза:

— Извърших по-голямата част от работата си върху сьомгата. Беше сравнително лесно да се създаде гигант като този. Всъщност успях да получа тежаща двадесет и два килограма сардина — живя няколко месеца.

Продължи към следващия резервоар. Тери рязко пое дъх при вида на създанието вътре. Беше сьомга, на половината на предишната, но с две глави вместо една.

— Тази не тръгна по начина, по който я бях замислил. Все пак ще признаете, че изглежда интересно.

Рибата в следващия резервоар бе още по-деформирана. Тялото й бе покрито с отвратителни бучки и приличаше на облепено с камъни. По-нататък имаше риба с издути напред очи. Подобни деформации се повтаряха и при други видове — треска и херинга.

— Отвратително — каза Райън.