Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
— Още не сте видели най-хубавото — каза Джерард.
— Още рисунки ли има? — вдигна учудено вежди Крейг.
— Да, още една зала — каза Фулано с блеснали очи. — Последната изненада преди края. Елате. Насладете се. Преклонете се. Точно зад онзи завой. Ще бъдете поразени. Но защо да ви казвам, убедете се сами. Внимание!
Тес пристъпи до него и спря поразена, захласната и уплашена. До нея застина Крейг.
Залата, подобно на другата, беше покрита с извънредно живи рисунки на животни. Но само бикове. Навсякъде. И не с въглен или червена глина. Изображенията бяха многоцветни, не просто очертани, а напълно реалистични: черни копита, кафяви бутове и червени извити гърбове. Извитите напред рога също бяха черни. А очите им тъй живи, сякаш примигваха ядно, загдето бяха приковани навеки към стените и тавана. Те риеха с копита, напрягаха мускули, извиваха тела — апотеоз на силата, поразяващо красиво постижение на природата, която двадесет хиляди години по-късно беше пред прага на унищожението си.
— Контурите са от въглен на прах, охра и железен окис, примесени с животински мазнини и кръв. Тази техника се нарича полихромна — поясни Джерард — и може да се види тъй широко приложена само на още две места, Ласка и Алтамира. Това е най-великото творение на изкуството. Защото внушава най-важното послание — жизненото значение на природата. Но както показва и зелената плесен по рисунките в Ласка, нашето взаимодействие с природата води до нейното съсипване и унищожаване. Затова ние имаме свещена мисия. На всяка цена планетата трябва да се спаси от гибел.
Гледката все повече потискаше Тес. Обзе я страх.
Бикове. Както огньовете и кръстовете, те играеха важна роля в нейния кошмар. Плъзгайки погледа си по стените с изображения, тя изведнъж се вцепени. Един от биковете беше по-голям от другите и чисто бял, както онзи от барелефа и също като него бе вдигнал глава в агония, а от шията му стърчеше нещо като копие. Тес проследи погледа на бика и видя нова желязна врата.
Какво беше казал току-що Джерард? Нещо за свещена мисия. За спасение на планетата на всяка цена. А Фулано? За последната изненада преди края. Какво ли ги чакаше зад вратата?
— Това е единственото изображение на насилие в пещерата — прекъсна тревожните й объркани мисли Фулано. — Но моят прадядо не бил изненадан. Той разбрал защо е нужно насилие в рисунките и защо цветът на бика е такъв — това било знак. Знаел какво трябва да направи.
Тес стисна отчаяно ръката на Крейг, докато Фулано отключваше последната врата.
— Не ми се вярва да има още рисунки — каза Крейг.
— Правилно — отвърна Фулано. — Ще видите нещо напълно истинско.
Тес се вкопчи още по-силно в ръката му. Но Хъф Кели и останалите идваха отзад. Със свито сърце тя пристъпи прага.
Зад вратата цареше полумрак, нарушаван тук-там от мъждукащи светилници. Нямаше електрическо осветление. Когато Фулано затвори вратата, зад тях стана още по-тъмно.
— Подът е влажен, но равен. Не се страхувайте — успокои ги Джерард. Стъпките им ехтяха. Когато приближи първия светилник, Тес видя, че беше от камък, закрепен в пода. Отгоре имаше съд с масло и горящ фитил. Пламъкът трепкаше от невидим полъх. Отпред се виждаше друг светилник, но по-нататък беше тъмно. В този миг чу драсване и видя в светлината на пламъка как Джерард се привежда да запали нов светилник. Същото правеше Фулано. Двамата се придвижваха из залата, а зад тях светваха нови и нови светилници. Тъмнината отстъпваше постепенно. По тавана играеха фантастичните им сенки.
Сикстинската капела на палеолита, беше казал Фулано. Вдигнала глава нагоре, Тес видя, че се намира в истинска капела — с колони и сводове. Приличаше на римски храм. Но Фулано бе казал, че пещерата е открита през деветнадесети век. Въпреки древната си архитектура, църквата трябва да е била построена след това. Беше иззидана от варовикови камъни, от три части. Вдясно три стъпала водеха зад сводеста арка към страничен неф с пейки, издълбани в стените. Отляво други три стъпала водеха към също такъв неф с пейки. В средата, зад по-широка арка, имаше голямо пространство, по-ниско от страничните нефове. Вътрешността на църквата беше устроена така, че да насочва вниманието към олтара зад централната част, а там бе поставен — сърцето на Тес подскочи — познатият барелеф на Митра. Искаше да извика. Главата й се замая.