Създадена за любов

— Какво има? — попита я Бю, като видя, че лицето й пребледнява.

Кендъл се облегна на рамото му и той взе листа от ръцете й. Прочете написаното.

— Кендъл, ти ще излезеш оттук. Това е чудесно!

Тя поклати глава, неспособна да отговори.

— Ти… не разбираш — промълви най-сетне тя. — Той ще ме убие!

— Не, Кендъл, никой мъж не може да ти се разгневи чак толкова, че да те убие. Той сигурно ще те разбере. В тази война често се случва брат да се бие срещу брат, и син — срещу баща.

Кендъл отново поклати глава.

— Джон не е като останалите. Той не познава значението на думата „милост“.

Избухна в плач на рамото му и докато той я утешаваше тя му разкри историята на живота си. Разказа му за бягството Чарлстън — толкова време оттогава! — и за Червената лисица, и за индианците, и всичко за Брент.

— Брент Маклейн? — недоверчиво попита Бю. Кендъл не забеляза недоверието му. Кимна. — Чувал съм, че бил истински герой. И ми се струва — гласът му омекна, — че е много влюбен в теб.

Кендъл се засмя през сълзи.

— Не е влюбен, Бю. Той ме изостави.

— Но, Кендъл, той е морски офицер. Трябва да се подчинява на заповедите. — Бю се подвоуми за миг. — Маклейн… Тук има един Маклейн. Лейтенант Стърлинг Маклейн.

— Това сигурно е брат му — промълви Кендъл, зарадвана, че е жив — все още. — Ранили го тежко при Шарпсбърг миналата година.

— Сега изглежда добре. Поне колкото нас — добави Бю с гримаса. — Говорих с него няколко пъти. Понякога ни изкарваха, заедно на двора — войниците от Флорида и от Джорджия.

— Радвам се, че е добре — прошепна Кендъл. — Разбрах от една… приятелка, че е ранен и че баща им бил сред изчезналите. Сигурно го смятат за загинал. Толкова съм щастлива, че Стърлинг се е възстановил.

Бю сложи ръце на раменете й и се вгледа в очите й.

— Кендъл, казваш, че Брент те е изоставил наскоро след като се е върнал от Шарпсбърг. Скъпа, не разбираш ли как се е чувствал тогава? Мога да ти кажа какво си е мислил.

— Какво? — равнодушно попита Кендъл.

— Току-що е бил изгубил баща си и брат си. Не е могъл да понесе мисълта, че могат да те заловят или убият. Битката при Шарпсбърг беше ужасяваща. Поголовна сеч. Нищо чудно, че е бил разярен от това, че ти поемаш такива рискове. Не е искал да изгуби и теб. Тръгнал си е, защото те е обичал, а не е можел да те спре отново да се хвърлиш в боя.

Кендъл сви рамене.

— Съмнявам се. Не съм го виждала цяла година. Сигурно не помни вече как изглеждам. Ха! Не вярвам да ме познае сега. Дори майка ми няма да ме познае. — Тя тъжно изхлипа. — Той изобщо не се върна повече… а аз го послушах и станах болногледачка, както подобава на една жена. Янките ме заловиха по чиста случайност… Но какво ли значение има това? — глухо въздъхна тя.

Беше толкова уморена от сълзите си, че всичко й беше безразлично. Облегна се на рамото на Бю и затвори очи.

— Сега поне знаеш защо Джон ще ме убие — прошепна тя.