Създадена за любов

— Нямаш ли да ми казваш нещо друго? — запита я, присвил сивите си очи в очакване на отговора.

Миглите й се спуснаха дяволито и уж невинно затрепкаха.

— Какво друго? — сладко попита.

— Кендъл — предупреди я той и хвана още по-здраво изящните й ръце. — Не се прави на наивна точно сега, любов моя. Искам да чуя отговора ти.

Тя се засмя щастливо.

— Септември.

— Септември?

— Да. Доктор Ласитър каза, че бебето ще се роди в дата на сеп…

Не успя да се доизкаже. Той я вдигна във въздуха и я понесе на ръце. Ловко скочи на мостика и оттам върху палубата на „Гордостта“.

— Брент! — задъхано изрече Кендъл и обви с ръце шията му. — Закъде си се разбързал така?

— Ще ставам баща! — отвърна той и се завъртя в кръг. — Разбира се, вече го знаех, но да чуя потвърждението на доктор Ласитър…

Не довърши, втурна се заедно с нея в капитанската каюта и я положи на леглото. После се обърна и тръгна към вратата.

— Брент? Къде отиваш? — извика Кендъл след като се намръщи озадачена.

Той се засмя.

— Да дам заповед за отплаване. Искам да се любя с моята жена. Господи, умирам от нетърпение да те прегърна!

— Но защо трябва да отплаваме, Брент?

— Може би съм суеверен, но ме е страх да правя любов в пристанището на Чарлстън.

— Брент… — опита се да възрази тя.

Но той беше изчезнал, преди тя да каже нещо повече. Върна се само след миг. Още не затворил вратата, той захвърли куртката си на пода, а след няколко секунди стоеше гол пред нея и дръзко сваляше кат след кат безбройните й дрехи.

— Брент! — не знаеше да се смее ли, или да се противи на нетърпението му.