Родена в лед
- Автор: Робертс Нора
- Серия: concannon sisters #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена в лед». Краткое содержание книги:
Когато свирепите зимни бури станат господари на западните ирландски графства, местните хора си стоят вкъщи, а туристите не идват. Пансионът на Бриана Конканън опустява, но това не я смущава — тя се наслаждава на спокойствието и тишината. Тази година обаче Бриана очаква странен гост — Грейсън Тейн, автор на криминални романи от САЩ. Скитник по душа, с тъмно минало, той възнамерява да прекара зимата в усамотение. Ала съдбата е отредила друго…
— Да и двете с Маги. Научихме го от баба.
Погледна я смаяно.
— Да ме вземат дяволите! Как не ми мина през ума? Знаеш ли колко време загубих да търся значението на разни думи? Исках да използвам няколко за по-голяма достоверност.
— Да ме беше попитал.
Той изсумтя.
— Вече е късно. А, ето го. Макгий е ченге от ирландски произход. Пристигнал е в Ирландия, за да провери някаква древна семейна история, да си разчисти сметките и да отговори на въпроси, които го измъчват. Но най-много му се иска да е сам, за да може да се съвземе. Участвал е в неуспешна полицейска акция и се смята виновен за смъртта на неволния свидетел — шестгодишно дете.
— Звучи тъжно.
— Да, има си проблеми. И Талия си ги има. Вдовица е. Съпругът й и детето й са загинали при катастрофа, оцеляла само тя. Успява да се посъвземе, но все й тежи. Мъжът й не е бил стока и често е пожелавала да го види мъртъв.
— И се чувства виновна, че той е починал, и я боли, защото детето й е било отнето като наказание за помислите й.
— Горе-долу. Както и да е — действието се развива в местната кръчма. Няколко страници е. Седни. Сега внимавай — наведе се през рамото й и хвана ръката й. Виждаш ли тези два клавиша?
— Да.
— Когато прочетеш изписаното на екрана и искаш да продължиш, натискаш този. Ако искаш да се върнеш и да препрочетеш нещо, натискаш втория, Бриана?
— Да?
— Ако докоснеш някой друг клавиш, ще ти отрежа пръстите.
— Очевидно защото си с по-благ характер от нейния?
— Точно така. Написаното на дискетите е съхранено, но не бива да придобиваш лоши навици — целуна я по главата. — Ще сляза долу да видя как върви изграждането на оранжерията. Ако попаднеш на нещо, което не ти звучи добре или е неправдоподобно, отбележи си тук, на това листче.
— Добре — нетърпеливо му махна с ръка. — Върви.
Грей излезе навън. Камъните за основата на оранжерията почти бяха положени. Не се изненада, когато завари Мърфи сам да нагласява последните.
— Не знаех, че освен фермер си и строител.
— О, правя това-онова. Внимавайте хоросанът да не е толкова рядък този път — предупреди хилавото момче. — Това е племенникът ми — Тим Макбрайд. От Корк е и ми е на гости. Все слуша вашата американска кънтри музика.
— Ранди Травис, Уинона, Гарт Брукс?
— Всичките — отвърна Тим със същата като на вуйчо си усмивка.
Грей се наведе и подаде камък на Мърфи, докато обаждаше достойнствата на кънтри музиката с момчето. Не след дълго помагаше при забъркването на хоросана и подаваше, доволно промърморваше, когато стореното по строежа го удовлетворяваше.
— Яки ръце имаш, нищо че си писател — отбеляза Мърфи.
— Едно лято работих в строителна бригада. Бърках хоросан и го сипвах в количките, а слънцето размекваше мозъка ми
— Днес времето е хубаво — доволен от постигнатото, Мърфи спря да запали цигара. — Ако се задържи такова до седмица, ще довършим оранжерията.
Една седмица, помисли си Грей; и на него му оставаше почти толкова.
— Колко благородно, че се откъсваш от своята работа, за да й помогнеш.
— Тук го наричаме общност — отвърна Мърфи непринудено. — Така живеем. Никой не е сам, защото има семейство и съседи. Ще дойдат още трима-четирима мъже, когато стане време да се вдигне рамката и да се поставят стъклата. А и други ще дойдат, ако трябва да й изградим плотове, пейки… Докато приключим, всеки ще е с чувството, че част от оранжерията е негова. А Бриана ще раздава разсад за градините на всички — той издиша дима. — Всичко се върти в кръг, така да се каже. Това е общността.
Грей разбираше за какво става дума. То бе същото, което усети и на което за миг завидя в църквата при кръщенето на Лиам.
— Никога ли не те… безпокои, че като приемаш нечия услуга, си задължен да отвърнеш със същото?
— Ама и вие, янките, сте едни! — Мърфи се захили, дръпна за последен път от цигарата и я загаси в камъка. Познаваше Бриана и предпочете да пусне фаса в джоба си, вместо да го хвърли. — Все за разплащане мислите. Задължен не е думата. Чувство за сигурност е по-точно. Знаеш, че е достатъчно само да помолиш и някои ще ти се притече на помощ, ако имаш нужда. И знаеш, че и ти би постъпил така.
Обърна се към племенника си:
— Е, Тим, да събираме инструментите. Трябва да си вървим. Кажи на Бри да не пипа камъните, Грейсън. Трябва да позасъхнат.
— Добре, ще… Божичко, съвсем забравих за нея. Ще се видим по-късно.
Втурна се обратно в къщата. Бързият поглед, който хвърли към часовника в кухнята, го накара да трепне. Беше я оставил за повече от час.
Завари я точно както я беше оставил.
— Доста време ти е нужно да изчетеш половин глава.