Родена в лед
- Автор: Робертс Нора
- Серия: concannon sisters #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена в лед». Краткое содержание книги:
Когато свирепите зимни бури станат господари на западните ирландски графства, местните хора си стоят вкъщи, а туристите не идват. Пансионът на Бриана Конканън опустява, но това не я смущава — тя се наслаждава на спокойствието и тишината. Тази година обаче Бриана очаква странен гост — Грейсън Тейн, автор на криминални романи от САЩ. Скитник по душа, с тъмно минало, той възнамерява да прекара зимата в усамотение. Ала съдбата е отредила друго…
— Племенникът ми — обясняваше тя. — Лиам. Повериха ми го за час-два. О, Грей! — засия, щом го зърна. — Виж кой е тук.
— Виждам — приближи и целуна бебето по бузката. Очите му бяха леко замъглени, но когато разпозна Грей, широко ги отвори. — Винаги ме гледа, сякаш е наясно с всички грехове, които съм извършил. Все се стряскам.
Той се приближи до масата и вече реши какво ще си вземе, но видя Бриана да излиза от стаята. Догони я в кухнята.
— Къде отиваш?
— Да сложа бебето да спи.
— Защо?
— Маги нареди да го сложа.
— Тя не е тук сега — той взе Лиам. — А ние все не успяваме да си поиграем с него — започна да прави физиономии на бебето. — Къде е Маги?
— Запалила е пещите. Роуган сигурно е отскочил до галерията за нещо, затова дотърча тук преди малко — засмя се и доближи главата си до тази на Грей. — Мислех си, че никога няма да се случи — промърмори тя тихо. Изправи се, защото някой почука на вратата. — Придържай му главичката — нареди и отиде да отвори.
— Знам как се държи бебе. Жени! — последното бе адресирано към Лиам. — Все смятат, че за нищо не ни бива. Сега гледат на теб сякаш си рохко яйце, а след няколко години ще решат, че единствената ти задача в живота е да поправяш дребни домакински уреди или да трепеш буболечки.
Нямаше кой да го види — той се наведе и целуна бебето по устата. В отговор то се усмихна.
— Браво! Защо не отскочим с теб в кухнята и… — той замълча, дочул как Бриана учудено възкликна.
Придържайки Лиам по-стабилно, бързо тръгна по задния коридор.
С шапка в ръка и усмивка на лицето, на прага стоеше Карстеърс.
— Грейсън, радвам се да те видя отново. Не бях сигурен дали си още тук. Какво е това?
— Бебе — обясни той.
— Очевидно — възрастният мъж погъделичка Лиам и изгука. — Хубавец. На теб прилича, Бриана. Особено около устата.
— Това е детето на сестра ми. А какво те носи в „Блакторн“, господин Карстеърс?
— Минавахме оттук. Толкова възторжено описах пансиона и околността на Айрис, че тя пожела сама да се убеди. Остана в колата — посочи спрялото до портата Бентли. — Дори се надявахме да имаш свободна стая, за да прекараме нощта.
Тя го изгледа втрещено.
— Възнамерявате да отседнете тук?
— Похвалих кулинарните ти способности. Изглежда не съм постъпил особено умно — наведе се напред и доверително прошепна. — На Айрис й стана неприятно. Тя самата е доста добра готвачка и иска да провери дали не преувеличавам.
— Господин Карстеърс, ти си невероятно самонадеян мъж!
— Може и така да се каже, скъпа — съгласи се той с игриво пламъче в очите. — Може и така.
Тя въздъхна.
— Е, не дръж горката жена в колата. Доведи я да пие чай.
— Нямам търпение да се запозная с нея — призна Грей докато подрусваше Лиам.
— И тя твърди същото по твой адрес. Много се впечатли, че си успял да ми задигнеш портфейла, без да се усетя. Някога бях много по-ловък — поклати тъжно глава. — Но тогава бях и по-млад. Да донеса ли и багажа ни, Бриана?
— Имам свободна стая. По-малка е от онази, в която те настаних миналия път.
— Убеден съм, че е прекрасна. Той се отправи към колата.
— Едва повярвах на очите си — прошепна Бриана. — При вида на този мошеник не знаех дали да се разсмея, или да хукна да крия сребърните прибори, сякаш ги имам.
— Харесва те твърде много, за да си позволи да открадне нещо от теб. Значи това е прочутата Айрис — възкликна Грей.
Без съмнение това беше жената от снимката в портфейла. Беше облечена в рокля с щамповани цветя, вятърът опъваше плата върху добре оформените й крака. Бриана забеляза, че докато е чакала, жената не си е губила времето, а е пооправила косата и грима си и сега изглеждаше спретната и невероятно хубава, докато вървеше по алеята към къщата редом с ухиления си съпруг.
— Госпожице Конканън. Бриана… Нали мога да се обръщам към вас с Бриана? В мислите си ви наричам Бриана, особено след като чух толкова много за вас и прекрасния ви пансион.
Гласът й бе спокоен, говореше културно, макар думите да се лееха като поток. Преди младата жена да успее да отговори, Айрис разтвори широко ръце, хвана я за раменете и продължи:
— Вие сте точно толкова хубава, колкото Джони ме уверяваше. Много мило и любезно от ваша страна да ни предложите стаичка, макар така неочаквано да се изтърсихме. А градината ви, скъпа. Свят ми се завива. Толкова е хубава! Какви нарциси! При мен все не виреят. А розите ви са невероятни. Трябва да ми разкриете тайната. Приказвате ли им? Аз бъбря на моите ден и нощ, но никога не разцъфват така.
— Ами аз…