Родена в лед
- Автор: Робертс Нора
- Серия: concannon sisters #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена в лед». Краткое содержание книги:
Когато свирепите зимни бури станат господари на западните ирландски графства, местните хора си стоят вкъщи, а туристите не идват. Пансионът на Бриана Конканън опустява, но това не я смущава — тя се наслаждава на спокойствието и тишината. Тази година обаче Бриана очаква странен гост — Грейсън Тейн, автор на криминални романи от САЩ. Скитник по душа, с тъмно минало, той възнамерява да прекара зимата в усамотение. Ала съдбата е отредила друго…
— Не се опитвай да се обзалагаш — той отпи от чая. — Преди десет години аз самият бях доста по-добър.
Карстеърс отметна глава и се разсмя.
— Нали ти казах, че е чудо, Айрис? Да беше го видяла как ме сгащи в Уелс, душичке. Изпълни ме с възхищение. Надявам се да ми върнеш портфейла, Грейсън? Поне снимките. Документите за самоличност лесно мога да подновя, но държа на снимките. И разбира се — парите.
Грей му се усмихна иронично.
— Все още ми дължиш сто лири, Джони.
Карстеърс се прокашля.
— Естествено. Безспорно. Взех парите ти, за да прилича повече на кражба с взлом.
— Естествено. Безспорно — младият мъж не му остана длъжен. — Струва ми се, че в Уелс, преди да се наложи да тръгнеш така внезапно, обсъждахме въпроса за компенсациите.
— Извинявам се. Но ме хванахте на тясно, а не ми се искаше да постигнем окончателно споразумение, преди да се консултирам с Айрис.
— Ние винаги действаме заедно — обади се тя.
— Така е — той любовно погали ръката на съпругата си. — Твърдо мога да заявя, че решенията ни са винаги общи. Според нас по тази причина, а и заради дълбоката ни привързаност, имаме вече зад гърба си четиридесет и три успешни години.
— Както и хубав сексуален живот — вметна Айрис доволно и се усмихна, а Бриана за малко да се задави с чая. — Иначе женитбата може да бъде голямо бреме, не смятате ли?
— Убедена съм, че си права — отвърна младата жена. — Струва ми се, че започвам да разбирам защо сте дошли и съм ви благодарна. Хубаво е да уредим този въпрос.
— Искахме лично да се извиним за всички неудобства, които сме ви причинили. И да изразя съчувствието си заради нескопосаното и напълно ненужно претърсване на прекрасния ти дом от Джони — хвърли строг поглед към съпруга си. — Напълно лишено от финес, Джони.
— Права си. Така е — наведе глава. — Дълбоко съм засрамен.
Бриана не му вярваше, но все пак кимна.
— Е, никой не пострада сериозно.
— Никой не е пострадал! — обади се Айрис благородно. — Бриана, скъпа, сигурна съм, че си била бясна и съвсем основателно. И доста притеснена.
— Случката я разплака.
— Грейсън! — смъмри го Бриана и пое чашата си. — Това вече е минало.
— Представям си как си се чувствала. Джони знае как държа на вещите си. Ами, ако се върна вкъщи и заваря всичко с главата надолу, сигурно ще съм покрусена. Напълно покрусена. Надявам се да му простиш осъдителната постъпка, но той е разсъждавал като мъж.
— Простих му. Разбирам, бил е доста притеснен… — тя спря, когато се чу да защитава мъжа, измамил баща й и тършувал из къщата й.
— Какво благородно сърце имаш — възхити се Айрис. — А сега дали ще може да се занимаем с въпроса за злочестия сертификат за последен път? Първо, нека отбележа, ти си направила голям жест и си проявила търпение, като не си се обърнала към властите след случката в Уелс.
— Първо, Грей предвиди, че ще се обадите.
— Умник е той — промърмори Айрис.
— А аз самата не виждах причина да го сторя — Бриана въздъхна, отчупи коричка хляб и го задъвка. — Било е отдавна, а парите са били на баща ми. Исках само да си изясня обстоятелствата.
— Айрис, виждаш ли каква е? Нали ти казах?
— Джони! — гласът й изведнъж бе станал осъдителен. Тя го погледна с укор; накрая Карстеърс не издържа и извърна очи.
— Да, Айрис, разбира се. Права си. Напълно — като по даден сигнал бръкна в джоба на сакото и извади плик. — Двамата с Айрис обсъдихме подробно въпроса и искаме така да го уредим, че всички да са доволни. Приеми извиненията ни, скъпа — подаде плика на Бриана. — И всичко най-добро.
Смутено, тя отвори плика. Сърцето й се сви.
— Това са пари. В брой.
— Един чек би затруднил счетоводния ни отчет — обясни Карстеърс. — А и когато стане време да се плащат данъци… Парите в брой ни спестяват неудобни въпроси. Десет хиляди лира са.
— Но аз не бих могла…
— Напротив, можеш — прекъсна я Грей.
— Струва ми се нередно.
Понечи да подаде плика обратно на Карстеърс. Очите му блеснаха и той протегна ръка. Съпругата му го плесна.
— Младият ти приятел е прав в случая, Бриана. Така е най-добре за всички. Не смятай, че тези пари ще нанесат съществена промяна в начина ни на живот. Нещата ни вървят добре. Ще ми олекне и на сърцето, и на душата, ако ги приемеш и ни върнеш сертификата — завърши тя.
— У Роуган е — обясни Бриана.
— Не, взех го от него — обади се Грей, стана и влезе в стаята й.
— Вземи парите, Бриана — насърчи я Айрис. — Прибери ги още сега в джоба на престилката, ще ми направиш голяма услуга.
— Не те разбирам.
— Така и предполагам. Ние с Джони не съжаляваме за начина, по който живяхме. Забавлявахме се през цялото време. Но малко застраховка, че греховете ни ще бъдат опростени, няма да навреди — тя се усмихна и се пресегна да стисне ръката й. — Смятам, че ще е много мило от твоя страна, ако ги приемеш. И двамата смятаме така. Нали съм права, Джони?