Школа за магии (Книга първа)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга първа)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
— Не се ли събират в памет на Владимир Ленин? — попита Холис закачливо. Саша избухна в смях.
— Не. Партията се грижи за тоя велик мъж всяка година на 21 януари. Учудва ли ви това, че младежите идват тук и пеят песните на Джон Ленън? Той е бил поет, също като Пастернак. Руснаците обичат поетите. А вие харесвате ли Джон Ленън?
— Да — отговори Лиза. — Той е велик музикант и поет.
— Ние имаме нужда от повече поети и от по-малко генерали — каза Саша.
Лиза посочи няколко сгради със златни кубета на около половин километър.
— Саша, това ли е Новодевическият манастир?
— Да. Петър Велики затворил там жена си и разпътната си сестра до края на живота им. — Саша се усмихна към Холис. — Сега не е така лесно човек да се отърве от жените, които го тормозят.
— Амин, братко — отговори Холис на английски.
Лиза го мушна в ребрата.
Саша продължи:
— Трябва да отидете там някоя неделя. Вярващите имат служба в църквата. Веднъж ходих и аз. Беше много… интересно. После отидете в гробището. Нали харесвате нашите писатели? Там е погребан Чехов.
— А Гогол? — попита Холис.
— О, да. И той е там.
Холис погледна Лиза, която му се усмихна. Саша продължи:
— Освен това там е гробът на Хрушчов, а и на други видни партийни ръководители. Защо мислите, че са искали да ги погребат в свещена земя, а не в Кремъл? Кой знае? Сигурно не са искали да рискуват. — Саша пак се засмя.
Отново се качиха във волгата.
— Остават ви още два часа, за които сте платили — каза Саша.
— Достатъчно ни беше — отговори Холис.
— Добре. И на мене. А сега ви каня на вечеря у дома. Жена ми много иска да се запознае с американци. Казах й, че някой ден ще заведа гости вкъщи. Вие сте първите, които срещам да говорят нашия език. А пък и много ми харесвате.
Лиза погледна Холис и кимна в знак на съгласие, но Холис отказа:
— Благодарим ви, но не можем да приемем поканата.
— Знам кои сте. Снощи ви видях по телевизията. Но сега вече имаме гласност. Няма проблеми.
Холис се чудеше откъде руската телевизия се е сдобила със снимките им.
— Страхувам се, че това минава границите на гласността и може да има проблеми. За вас, не за нас — каза той.
Саша се ухили.
— Навярно ще ме изритат и мен.
— Знаете ли къде е американското посолство?
— Та кой не знае.
— Карайте натам.
Волгата се спусна надолу по Ленинските възвишения, пресече Москва река и се насочи към посолството по крайбрежната улица.
Лиза положи глава на рамото на Холис.
— Зает ли си довечера?
— Имам среща докъм 9 часа.
— С кого?
— С едни шпиони.
— Искаш ли след това да дойдеш вкъщи?
— С удоволствие.
— Ще останеш ли през нощта?
— Ще остана до края на седмицата, ако искаш.
Тя се усмихна.
— Добре. Пренеси си багажа. Събери очите на дипломатите и на старомодните им съпруги.
— А ти ще простираш бельото ми на твоя простор.
— Нямам простор, но ще сложа името ти на моя звънец.
Волгата се носеше по мъгливия крайбрежен път, който следваше извивките на реката. Светлините на червената тухлена сграда на посолството се появиха сред мъглата над реката.
— Мислех, че вече си приключил със служебните си задължения — каза Лиза.
— Аз само давам инструкции или пък мене ме инструктират.
— А пък Кей дори не ме пуска да припаря до кабинета си. Сигурна съм, че случаят е изключителен. Дали няма да ни сполетят по-големи неприятности от тези, за които знаем?
— Поне засега не. Но и това ще стане, ако не си затваряме устата.
— Ти все още работиш по случая, нали? Все още работиш със Сет.
Холис не отговори веднага, но след малко каза:
— От тая война не уволняват много лесно.
Той се надвеси над предната седалка и каза на Саша:
— Не намалявайте, докато не стигнем до входната врата, после спрете рязко, колкото се може по-близо до вратата.
Саша го погледна.
— Не мога да прегазя милиционерите на тротоара.
— Не, но се приближете максимално. Ще се измъкнем от колата светкавично, ето защо сега ще си вземем довиждане.
— Довиждане — каза Саша в отговор.
— Някой ден ще дойдем на вечеря у вас.
— Някой ден.
Холис нахлузи шапката си и се сниши на седалката. Лиза също се облегна назад до него.
— Това необходимо ли е?