Школа за магии (Книга първа)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга първа)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
— Не, просто обичам да се забавлявам.
Саша поддържаше скоростта, после изведнъж удари спирачки и спря рязко до бордюра. Холис отвори вратата откъм тротоара и двамата с Лиза профучаха покрай милиционерските постове, които светкавично излетяха от будката.
— Стой! Паспорт!
Холис извика на американския пост:
— Отваряй, момче!
Електронната врата започна да се отваря, а Холис чу, че зад гърба му някой тича. Бутна Лиза през процепа, след това влезе и той, като отвърна на поздрава на дежурните. Холис хвърли един поглед през рамо към двамата милиционери пред вратата, които го гледаха в недоумение и ужас. Зад гърба им видя, че във волгата при Саша се бяха качили двама от наблюдателите на посолството и той не му изглеждаше никак спокоен.
— За днес ми стига! — каза Лиза. — Свалям рицарското наметало и шпагата и няма да се правя повече на таен агент. Сега първо ще си пийна едно, после, докато ти си на твоята среща, ще ти пренеса нещата у дома. Може да помоля някой от обслужващия персонал да ми помогне. Например семейство Келъм.
— Не, не. Предпочитам двамата с теб да свършим това сами по-късно. Окей?
— Окей.
Влязоха в административната сграда и Холис каза:
— Ще се кача за малко в кабинета си, а после отивам на срещата.
— Сет ще бъде ли там?
— Сигурно. Защо?
Тя се поколеба за миг, после каза:
— Ревнуваш, че сме били гаджета, нали?… Аз пък ревнувам, че двамата сте приятели…
Според Холис двете неща бяха съвсем различни, но не отговори.
— Пази се от него, Сам — продължи Лиза.
Холис погледна часовника си:
— Е, ще се видим по-късно.
— Благодаря ти за днес.
Холис тръгна към асансьора, а Лиза — към задния изход за двора. Докато се качваше с асансьора за срещата с Алеви, Холис си мислеше, че две от най-големите загадки в живота са жените и разузнаването, а той бе затънал до гуша и в двете.
24.
Холис закопча синята военна куртка и затегна вратовръзката си.
— Как изглеждам?
— Много си секси — каза Лиза. — Сигурно тая вечер ще те загубя в полза на някоя млада секретарка.
— За каква секретарка говориш?
Тя се усмихна.
— Ще ме научиш ли как да поддържам униформата ти?
— Не е важно. Мога и сам да го правя.
— А жена ти правеше ли го?
— Мисля, че тя изобщо не знаеше, че съм военен. Имаш ли уиски?
— Има останала една бутилка в кухнята. Помогни ми да затворя тоя цип.
Холис закопча ципа на черната й копринена рокля, после я прегърна откъм гърба и обхвана с ръце гърдите й.
— Това се казват балкони от световна класа.
— Циник. Започваш да ставаш много циничен. Забравяш, че си офицер и джентълмен.
Той я целуна по врата и двамата слязоха на долния етаж. Лиза донесе уискито и бутилка сода. Холис сложи лед в две чаши.
— Тия кашони започват да ми лазят по нервите — каза тя.
— Къде е иконата?
— Ей там, върху етажерката с книги. Ще я изпратя до моя началник от Информационната агенция във Вашингтон. Писах му и го помолих да ми я пази. Ще я сложиш ли в дипломатическата чанта?
— Нали ти казах, че ще го направя.
— Благодаря ти. А ще ми я вземеш ли от Вашингтон, когато ходиш там?
— Разбира се. — Той взе иконата от етажерката и я заразглежда. Беше квадратна, с размери приблизително 60 на 60 сантиметра. Изобразяваше светец, но Холис не можеше да познае кой е. — Кой е това?
Тя се доближи до него.
— Това е архангел Габриел. Виждаш ли тромпета му?
— А, да.
— Рисувано е върху лиственица. Повечето икони са върху бор, който се изкорубва и се пука.
— Ясно.
— Много хора не харесват рисунките по иконите. Фигурите са без перспектива, няма дълбочина и движение. Просто са плоски, а лицата са застинали и безжизнени.
— Като тези на осемте милиона московчани.
— Но в цветовете има много топлина и това блажено лице излъчва някакво спокойствие, не мислиш ли?
— О, да. Колко?
— Колко струва ли? Ами на Запад е трудно да се прецени, но в Колумбийския университет открих един специалист по история на изкуството, който каза, че тази икона е от района на Казан и е изработена през 16 век, което аз всъщност знаех. Сигурно струва 25 хиляди.
— Исусе Христе! Ами ако я загубя?
— Не мога да си представя, че един разузнавач може да губи нещо. Доверявам ти се.
— Добре. — Той остави иконата на етажерката.
— В Русия иконата е от особено значение. По време на татарските нашествия, когато са изгаряли църквите и са избивали духовниците, иконата е била много малка, за да може да се скрие лесно, и всяко семейство е имало по една икона у дома си. Стотици години тези дълбоко религиозни хора са гледали на иконите като на символ за оцеляване на християнството и на руската култура.