Школа за магии (Книга първа)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга първа)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
Холис кимна.
— Правиш ли някаква аналогия?
— Разбира се. Всички правят аналогия. Ако православната църква и руската култура са могли да преживеят триста години под нашествието на ония диви конеездачи, то те ще могат да оцелеят и при тези глупаци от Кремъл. Това е част от символичното значение на възраждането на иконографията. Самите образи може да не са много вдъхновяващи, но хората, които пазят иконите, надигат глас на протест. Според мен те, както и онези в Кремъл, добре знаят кои са пазителите на културното наследство и кои са татарите.
— Интересно. Понякога си мисля, че тая страна е много повече от това, което виждат очите. Забравяме, че и тук си имат история.
— А те не го забравят дори за миг. — Лиза отпи от уискито си. — Малко ми е притеснено за това парти.
— Защо?
— Ами… то е нещо като… мисля, че съм малко срамежлива по принцип. Не обичам да съм център на внимание, особено на парти в чест на моето изритване.
— Не съм забелязал, че си срамежлива — отбеляза Холис. — Е, все пак, ще бъде весело. Веднъж съм бил на такова парти в София. Един от заместниците на посланика беше прелъстил жената на някакъв български висш служител, или нещо подобно. Накратко — хванаха го и го изритаха. Въпреки всичко партито продължи през целия уикенд, а горкият човечец… Но какво има?
— Всички мъже са свине. Това съвсем не е смешна история.
— О, тогава ми се стори смешна. Сигурно и на теб би се видяла смешна, ако беше там.
— Знаеш ли, работата на разузнавача е… както и да е, не ти подхожда. Не можеш ли да се измъкнеш? Искаш ли да се измъкнеш?
— Искам отново да летя.
— Така ли? Или просто така си говориш открай време?
Холис седна върху един кашон, без да отговори.
— Съжалявам, Сам. Много бързам. Не те притежавам. — Тя допи уискито си. — Все още. Искаш ли още едно?
— Не.
— Аз пък искам. Нервно ми е.
— Виждам.
Тя си наля отново, после взе цигарите си от една празна етажерка. На вратата се позвъни.
— Аз ще отворя. — Лиза слезе по стълбите и се върна с Чарлз Банкс.
— Здравей, Сам. Според Лиза няма да ви обезпокоя.
— Сигурно е така. Съблечи си палтото, Чарлз.
— Не, минавам само за няколко минути.
— Ще пийнеш ли? Има само уиски.
— Едно малко. Със сода или с вода, все едно.
Лиза отиде в кухнята. Банкс се огледа, после каза:
— В кариерата ми и през живота си много пъти съм виждал тая картина. Баща ми работеше към външното министерство.
Лиза се върна с чаша леденостудена вода и я допълни с уиски. Подаде я на Банкс. Той вдигна чашата си.
— Нека бъда първият, преди още да е започнало соарето по случай изпращането ви, който ще ви пожелае и на двамата суперкъсмет в кариерата и много лично щастие.
Чукнаха се и отпиха. Банкс остана прав и се обърна към Лиза:
— Тъкмо казвах на Сам, че съм отроче на дипломати.
— Не бях чувала за това, Чарлз. Честно казано, тук почти никой не знае нищо за вас.
— Е, някои хора знаят. Прекарал съм живота си из разни дипломатически мисии. Всъщност моят баща, Прескът Банкс, е бил на работа тук през 1933 г. — в първата дипломатическа мисия след революцията. Бях на осем години и си спомням някои неща от Москва. Тогава тя беше доста мрачно място. — Той се усмихна. — Знам, знам. Както и да е, видях Сталин, когато бях някъде на 10 години, струва ми се.
— Колко вълнуващо — каза Лиза. — Спомняте ли си го?
— Спомням си, че миришеше на тютюн. Баща ми на шега ми каза, че ще видя царя на всички Русии. После, когато ме представяха пред него в апартамента му в Кремъл, аз му казах, че съвсем не прилича на цар на всички Русии. Сталин се засмя, но майка ми едва не припадна.
Холис се усмихна.
— Значи не си бил толкова учтив както сега, а?
Банкс се засмя леко.
— Не, това бе първият ми дипломатически гаф. — Той разклати леда в чашата си. — Е, а сега няколко служебни въпроса… — Той се огледа. — Няма да е зле да пуснеш музика, Лиза.
Лиза кимна и се приближи до някакъв магнетофон върху шкафа.
— Вече опаковаха стереокасетофона ми. Тук има няколко ролки. Чарлз, слушали ли сте Жана Бичевская, руската Джоан Бей?
— Страхувам се, че не познавам добре съвременната руска музика. Сигурен съм, че ще е подходяща за нашата цел.
— Добре. — Лиза нагласи ролката и натисна копчето. В стаята се разнесе нежен китарен звън, а след това и красив, ясен руски глас. — Песните й ме натъжават. Опитах се да й уредя едно турне в Америка, но тия копелета не я пуснаха да излезе от страната. Не можах дори да разговарям с нея. Не зная нито къде живее, нито нещо друго за нея. Знам само, че обожавам гласа й. Предполагам, че е политически неблагонадеждна.