Школа за магии (Книга първа)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга първа)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
Холис се вгледа за момент в Алеви.
— А защо не потеглиш обратно за земята с първия космически кораб?
Върху лицето на Алеви се появи неловка усмивка.
— Ще го направя, разбира се. След една-две години.
На Холис му се прииска да му каже, че ако той продължава да ги дразни както сега, в никакъв случай няма да изкара още една година. Но реши, че няма да го направи, защото ония ги подслушваха. Пък и самият Алеви го знаеше.
— И вас! — изкрещя Алеви.
На последния етаж в блока отсреща се отвори прозорец и някакъв мъж отвърна на английски:
— Да ти го начукам аз, евреино!
Алеви се изсмя и отново изкрещя нещо на доста вулгарен руски, което Холис преведе приблизително като: „Ближи задници, чети «Правда» и ще станеш началник“.
— Да тръгваме, Сет — каза Холис и хвана Алеви за ръката.
Алеви се дръпна.
— Няма. — Отново отпи от бутилката и я подаде на Холис — На ти. Напий се и си мисли за някоя хубавица. Чувал ли си оня виц за… как беше… „Горилите от КГБ никога не излизат с курви, те просто живеят с Мери Палм.“ — Алеви се олюля и едва не изпусна чашата от ръката си.
— Сет… — На Холис му бе ясно, че Алеви е доста пиян и приказките няма да му повлияят. Очевидно това бе поредният му месечен катарзис, а Холис се бе научил да се отнася с уважение към хората тук, когато ги обхване някаква моментна лудост.
От отсрещния прозорец се чу друг глас, пак на английски:
— Кой е другият педераст с тебе? Холис ли?
Холис реши, че това е гласът на Игор. Той отпи от брендито и отвърна на руски:
— Видях майка ти да проси в парка „Горки“, за да събере пари за наема на квартирата.
Алеви изръмжа от задоволство:
— Много добре го измисли.
В продължение на 15 минути в снежната нощ се сипеха обида след обида от двете страни. Холис, който вече бе замаян от пиенето, помисли, че тая среща между Изтока и Запада трябваше да се състои на по-високо равнище, но Алеви и двамата руснаци изглеждаха доволни от този ритуал.
— Посланикът не те ли е мъмрил за тия разговори? — попита Холис. Алеви изпи и последната глътка от брендито и пусна бутилката на снега.
— Да го духа! — Той се заклатушка към отворената капандура на покрива и махна за довиждане на ония от другата страна.
— Спокойной ночи!
Двамата руснаци отговориха:
— Good night9!
Алеви заслиза неуверено по стълбата.
Холис погледна назад към блока отсреща и видя, че двамата мъже му махаха. Единият изкрещя на английски:
— Приятно пътуване към къщи, Сам.
После се изхилиха. Както и пожеланието на Буров, и това сега не му се стори съвсем искрено.
23.
Холис стоеше сред кашоните с чаша в ръка, опитвайки се да открие кашона с пиенето. Големите мебели все още си бяха на мястото, а ония от немската фирма, която се грижеше за опаковането на багажа му, с тевтонската си съобразителност бяха оставили някои от най-необходимите неща за последния ден преди отпътуването му. Така че банята беше почти непокътната, имаше и дрехи за три дни плюс разни неща от първа необходимост в кухнята. Но не бяха оставили и една бутилка уиски. Най-после откри един кашон, който му се стори доста обещаващ. Разкъса капака и след като се порови из бутилките вътре, откри една с Чивъс Ригъл. Наля си в чашата и отиде в кухнята за лед. Погледна часовника си, изчака да стане точно дванайсет и отпи.
Холис чу, че входната врата се отвори, и предположи, че е Лиза, защото тя имаше ключ от жилището му. Пристъпи към стълбите и видя, че към него се приближават семейство Келъм. Дик Келъм му се усмихна.
— О, здравейте, полковник! Мислехме, че не сте си вкъщи.
Холис също му отвърна с усмивка:
— Нямам много работа в службата.
Той им направи път да влязат във всекидневната. Ан Келъм носеше кофа с четки и препарати за почистване.
— Можем да дойдем по-късно — обърна се тя към Холис, а в гласа й се четеше извинение.
— Не, госпожо Келъм, можете да поизчистите набързо.
Тя се огледа.
— О, вече са ви опаковали багажа.
— Почти. Просто минете набързо банята и кухнята, ако обичате.
Дик Келъм, който също носеше кофа с най-различни четки и парцали, пристъпи към кашоните.
— Говорите ли немски, полковник?
— Не, не говоря, Дик.
— Знаете ли, понякога се чудя какво ли си мислят за нас руснаците, като ни гледат как наемаме немски фирми да се грижат за багажа ни, как изпращаме нашите болни на лечение във Финландия и Англия, как викаме хора от Европа да ни ремонтират повредите в посолството. Сигурно се чувстват засегнати. Не смятате ли?
9
Лека нощ! (англ.). — Б.пр.