Обратими грешки

Той махна с ръка във въздуха, за да прогони демона на абсурда.

— Тоя тъп задник си призна, Мюриъл. И го направи пред очите ти.

— Лари, този човек е толкова тъп, че не може да си намери гъза с две ръце.

— Какво означава това, по дяволите?

За щастие в този момент сервитьорката пристигна с вечерята, сложи чиниите на масата и се забави, за да си побъбри с тях. Беше момиче от селска Джорджия, а акцентът й бе като изваден от „Отнесени от вихъра“. Когато отиде да им донесе още по едно, Лари вече беше омел половината си пържола и отказваше да погледне Мюриъл. Тя знаеше, че не е проблем да изясни нещата с него, но имаше задължителен ред или по-скоро служебна йерархия. Полицаите мразеха, когато прокурорите вземат решения, които те трябва да изпълняват. За адвокатите всичко бе думи: думите, които произнасяха в съда, пишеха в бележниците си или четяха в полицейските сводки. Но за полицаите това бе животът. Тяхната работа се вършеше с пистолет на кръста и пот, стичаща се чак до гащите им под бронежилетките. Свидетелите, които в съда изглеждаха смирени и готови да отговорят на всички въпроси на прокурора, биваха измъквани от такива свърталища, че полицаите не знаеха кое за тях е по-важно: да мислят за куршума или да се пазят от СПИН. Полицията живееше в гаден свят и играеше по гадните му правила, защото иначе нямаше как. За прокурорите да отстъпиш дори пред свястно ченге като Лари означаваше да се стимулира непокорството.

— Искам да ми обещаеш, че няма да превръщаме това в бункера на Хитлер — каза тя след малко.

— В смисъл?

— В смисъл, че държа да не сме предубедени. Поне в известна степен. Лари, длъжни сме да допуснем вероятността, колкото и малка да е тя, че може да сме сбъркали. Никой не е гарантиран. Светът е лош. Животът е скапан. Системата не е идеална. А най-малко сме идеални ние.

Този начин на разсъждение не му допадаше.

— Не сме направили никакви шибани грешки.

— Не те атакувам, Лари. В тази професия от нас се очаква да сме безгрешни. Такъв е стандартът. Извън допустимото съмнение. Сигурност от правна гледна точка. Но дори ако правим всичко по силите си и преценяваме по най-добрия начин, на който сме способни, резултатът не е гарантирано идеален. Нали разбираш, всичко е възможно.

— Не е възможно. — Въпреки че бе надебелял, вените по якия му врат бяха изпъкнали до пръсване. — Той е виновният. Познавал е две от жертвите. Има мотив за тях. Знаел е къде се намира оръжието на престъплението, преди ние да научим. Закопчахме го с медальона на Луиза в джоба му. Той е нашият човек и няма да ти позволя да ми се държиш като Дева Мария. Ще се провалиш по този начин, но ще провалиш и мен.

— Лари, пет пари не давам за шума, който вдига Артър, а честно казано, и съдията не ме плаши. Нима мислиш, че ще се дистанцирам от тройно убийство? Че ще обърна гръб на Джон Леонидис или на онези две момичета? Погледни ме в очите и ми кажи, че вярваш, че мога да постъпя така!