Обратими грешки
- Автор: Търоу Скот
- Серия: Окръг Киндъл #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Обратими грешки». Краткое содержание книги:
— Това означаваше за мен много — каза той и направи кръг с показалец в пространството между двамата. — След това за известно време мислех да се самоубия. Дори да се обадя на доктор Кеворкян. Както знаеш, на мен фитилът ми е къс. — Мъже като Лари и Талмадж бяха готови на всичко, само и само да не изглеждат слаби. Но бяха крехки и миговете, когато това излизаше на показ, прерастваха в опасни кризи.
— Не искам да казваш на Артър — отново настоя той. — Имам предвид за Колинс.
— Лари…
— Ти самата каза, че законът не изисква да го информираш. Не искам да правим благотворителност, колкото да му дадем инструмента да ни хвърля димни завеси. — Дори след цялата сцена тя все още инстинктивно не желаеше да каже „да“. Затова седна на стола до вратата и се замисли. Лари я наблюдаваше тревожно, започваше отново да губи търпение.
— Господи, Мюриъл. Направи ми тая шибана услуга, дявол да го вземе! Какво толкова? — Беше на път отново да изригне, но се усети навреме и макар и с мъка се овладя. Отпусна се на леглото срещу нея, видимо изтощен. В коридора машината за лед автоматично изсипа няколко килограма кубчета в легенчето.
Рано или късно щеше да се наложи да информира Артър, но засега това можеше да почака, докато Лари се успокои. Моментът не изглеждаше подходящ да му нанася нов удар.
— Добре, сега е моментът да запеем за старите добри времена, нали така? — обади се тя след дълго мълчание. — Аз, ти, хотелска стая и спор.
— Тези спорове не означават нищо, Мюриъл.
— Така ли? Значи току-що съм ти казала нещо, което няма смисъл?
— Това е само любовна игра. — Само че тя не намери смелостта да възрази. — Нали обичаше сексът да е под формата на съперничество — предизвика я той.
— Благодаря, докторе.
— Само че това действаше, Мюриъл. Действаше безотказно. Не ми казвай, че не помниш. — Беше събрал в себе си куража да я погледне. Тя разбра, че за него историята на случилото се между тях е като изписана върху глинени плочки, често препрочитана, напълно анализирана и завинаги разбрана. Отричането дори на най-дребния елемент от нея бе откровено оскърбление.
— Моят алцхаймер е едва в начален стадий, Лари. Помня, разбира се.
След това признание миналото, неговите страсти и удоволствия, се просна пред тях като труп при бдение. Само че тялото не беше съвсем мъртво. Страстта, която едно време ги бе изгаряла, отново се бе появила. Тя усещаше напрегнатостта му, докато той обмисляше нюансите в отговора й. Като се имаше предвид откровеното му любопитство по отношение на Талмадж, тя се досещаше какво иска да я попита, но дори Лари разбираше, че това вече би било непростимо. Не че имаше някакъв смисъл от сравнения — бракът не беше като кръшване с колега и светът добре знаеше това. Милиарди хора преди нея се бяха наслаждавали на секса преди брака повече, отколкото след това, макар че искрено казано тя не бе предполагала, че ще е така. Да скочиш с някой в леглото никога не й бе изглеждало като предизвикателство. Понякога бе важно. Друг път — забавно. Но никога трудно. Винаги бе предполагала, че двамата с Талмадж ще напипат свой ритъм. Но не се бе получило. Никога не бе мислила, че ще може да живее без това, но дали от умора, или от възрастта, тези мисли бяха престанали да я вълнуват. Когато се събудеше с желание — случваше се няколко пъти месечно, — вече бе започнала да се изненадва.
И в този миг изненада самата себе си.
— Помня, Лари — повтори тя тихо. Вдигна поглед, колкото да му покаже, че говори сериозно, но желанието й бе толкова силно, че вероятно го излъчваше като фар във всички посоки. Не беше точно покана. Но беше достатъчно силно, за да му подскаже, че ако направи опит, тя няма да намери сили да му откаже. Но бе невъзможно тя първа да направи ход. Искаше й се, ако опита, да бъде царствена. Но вместо това се чувстваше като задъхана кокетка, срамежлива и безпомощна, докато той размишляваше — усещане, което винаги се бе старала да избягва. Вслушваше се за някакво помръдване, за да стане и да се сгуши в него. Но изгарящата го горчивина явно му пречеше. Моментът мъчително се източваше. И изведнъж възможността някой от тях да посегне към другия изчезна, сякаш не бе съществувала.