Агентът
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #7
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0783-0
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Агентът». Краткое содержание книги:
Алон пристига на мястото на отвличането с няколко секунди закъснение и не успява да спаси Елизабет от похитителите. Малко по-късно лондонското метро е разтърсено от бомбени експлозии.
За пореден път Алон е привлечен да сътрудничи на британските и американските служби за сигурност. До екзекуцията на дъщерята на посланика остават броени часове, а Габриел ще попадне в капана на майсторски замислен престъпен план.
Те приеха матрицата с благодарност, после си я поделиха. Американката и закръглената израелка поеха телефонните номера. Дина Сарид се зае с имената. Беше опитна — Греъм Сиймор веднага го забеляза. Но у нея имаше и нещо друго: сериозната целенасоченост, следите от ранното овдовяване в тъмните й очи. „Била е докосната от ужаса — помисли си той. — Била е жертва, но е оцеляла“. Мозъкът й бе като свръхмощен компютър. Сиймор беше убеден, че в матрицата с имената и номерата се крие важна улика. И нямаше никакво съмнение кой ще я открие пръв.
Той излезе от заседателната зала и се върна в оперативния център. На бюрото му го очакваше телеграма от есекското полицейско управление в Челмсфорд. Недалеч от Холиуел Пойнт, край северните брегове на река Крауч, бил открит изоставен плоскодънен плавателен съд. От състоянието на извънбордовия мотор се виждало, че лодката е била използвана същата вечер. Греъм взе телефона и се обади на Узи Навот в израелския команден пункт в Кенсингтън.
Трийсет секунди по-късно Навот затвори телефона и предаде новините на Шамрон.
— Изглежда, беше прав, че са го пренесли през реката.
— Съмняваше ли се в мен, Узи?
— Не, шефе.
— Той е жив — заяви Ари, — но не задълго. Нужен ни е пробив. Име. Телефонен номер. Каквото и да е.
— Момичетата го търсят.
— Да се надяваме, че ще го открият, Узи. Скоро.
53.
Следващия път, когато Габриел отвори очи, някой миеше тялото му. За момент се уплаши, че вече е мъртъв и наблюдава ритуалното почистване на собствения си труп. После, като се посъвзе малко, осъзна, че тъмничарите му се опитват да почистят кръвта, с която беше покрит благодарение на тях.
Щом приключиха, те му свалиха белезниците, колкото да му облекат комплект анцуг и да му нахлузят чехли на краката. Анцугът беше в синьо и бяло — националните цветове на Израел, но той не беше сигурен дали е случайно съвпадение или преднамерена обида. Вече облечен, отново го приковаха с белезниците за стената и се оттеглиха без повече насилие. По някое време, може би след половин час, Ишак се върна. След като погледа мълчаливо Габриел няколко секунди, той му зададе първия си въпрос:
— Къде са жена ми и синът ми?
— Защо си още тук? Мислех, че отдавна си заминал.
— За Пакистан? За Афганистан? Или за някой Шибанистан?
— Да — каза Алон. — Обратно в Дома на исляма47, убежището на убийците.
— Планирах да отида там — рече Ишак с усмивка, — но помолих да се върна тук, за да се занимая с теб, и молбата ми беше приета.
— Късметлия.
— А сега ми кажи къде са жена ми и синът ми.
— Колко е часът?
— Пет минути преди три — отговори самодоволно Ишак. После погледна часовника си. — Четири всъщност. Времето ти изтича. А сега отговори на въпроса ми.
— Предполагам, че вече са в Негев48. Там имаме таен затвор. Нещо като галактическа черна дупка. Онези, които попаднат вътре, изчезват завинаги. Там ще се погрижат добре за Ханифа и Ахмед.
— Лъжеш.
— Вероятно си прав, Ишак.
— Когато преговаряхме по телефона, ти ми каза, че си американец. Каза ми, че семейството ми ще бъде отведено в Египет, където ще бъде измъчвано. Сега ми казваш, че са в Израел. Виждаш ли какво имам предвид?
— Какво?
— Не може да ти се има доверие — ето какво. Но пък това не е изненадващо. Все пак си евреин.
— Отцеубиецът ми чете лекция за безсмъртието на измамата.
— Не, Алон, ти беше този, който уби баща ми. Аз го спасих.
— Знам, че мозъкът ми е малко объркан в момента, Ишак. Имам нужда от обяснение.
— Някога баща ми беше член на „Мечът на Аллах“, но обърна гръб на джихада и изживя остатъка от живота си като ренегат в земята на чужденците. После увеличи престъпленията си, като се съюзи с теб, еврейския убиец на палестински муджахидини. По законите на исляма баща ми щеше да гори в ада заради постъпките си. Аз му помогнах да умре като мъченик. Сега баща ми е шахид и мястото му е в рая.
47
За ислямското съзнание светът се разделя на две: Домът на исляма (Изтокът, всички мюсюлмански държави) и Домът на войната (Западът). — Б.пр.
48
Пустинен район в Южен Израел. — Б.пр.