Агентът

От множество неловки положения ме спаси грижливата и уверена ръка на моя коректор Тони Дейвис, чиито прачичо Джон У. Дейвис е служил като американски посланик в английския кралски двор от 1918-а до 1921 г. Ако той беше победил Калвин Кулидж в надпреварата за президентския пост през 1924 година, броят на американските посланици в Лондон, станали впоследствие президенти, щеше да нарасне до шест, вместо сегашните пет. Моят личен редактор и дългогодишен приятел Луис Тоскано направи безброй подобрения на ръкописа, както стори и литературната ми агентка Естер Нюберг от Ай Си Ем, Ню Йорк. Специални благодарности на Крис Донован, който смело се нагърби с част от проучванията, и на един приятел от ФБР, който ми помогна да оправя терминологията си. Специално бих искал да отбележа, че тази книга нямаше да съществува без подкрепата на забележителния екип от професионалисти в издателство „Пътнам“: Айвън Хелд, Мерилин Дъксуърт и най-вече на моя редактор Нийл Найрън.

Накрая искам да изкажа горещата си благодарност и любов на моите деца Лили и Николас, които прекараха августовската си ваканция в обикаляне на горещи места в Европа, и на съпругата ми — Джейми Гангъл, блестящата кореспондентка на новинарската емисия на „Ен Би Си Тудей“. Тя изслуша търпеливо описанието на сюжета и темите на романа, редактира умело всички чернови и ми помогна да го завърша минути преди крайния срок. Някога Оруел е описал процеса на писане на книга като „ужасна изтощителна борба, подобна на продължителен пристъп на мъчителна болест“. Той обаче е пропуснал да спомене, че единствените хора, страдащи повече от самия писател, са онези, които той най-много обича и които са принудени да живеят с него.