Агентът
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #7
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0783-0
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Агентът». Краткое содержание книги:
Алон пристига на мястото на отвличането с няколко секунди закъснение и не успява да спаси Елизабет от похитителите. Малко по-късно лондонското метро е разтърсено от бомбени експлозии.
За пореден път Алон е привлечен да сътрудничи на британските и американските служби за сигурност. До екзекуцията на дъщерята на посланика остават броени часове, а Габриел ще попадне в капана на майсторски замислен престъпен план.
Принадлежеше на Ишак Фаваз.
Той изчезна също толкова бързо, колкото се беше появил. Няколко минути по-късно в килията влязоха четирима мъже. Те му нанесоха няколко удара в корема, преди да свалят белезниците му, после го изправиха на крака и отново го биха. Стаята беше прекалено тясна за хубав побой, затова след кратко съвещание го извлякоха навън, както си беше гол, качиха го по едно стълбище и го набутаха в някакъв тъмен склад. Габриел удари пръв — нещо, което ги свари неподготвени. Успя временно да извади от строя единия от тях, после другите трима се нахвърлиха върху него и го събориха на студения циментов под. Там започнаха да го душат, ритат и удрят в продължение на няколко минути, докато от вътрешността на склада не долетя заповед да спрат и да се оттеглят. Оставиха го да лежи известно време на пода и да повръща собствената си кръв, после го върнаха в килията и закопчаха отново ръцете му за стената. Помъчи се да остане в съзнание, но не успя. Вратата на църквата във Венеция все още бе открехната. Той пристъпи вътре и видя Белини, който бе застанал на работната си платформа високо над централния олтар и нанасяше финалните мазки на платното, на което бе изобразена смъртта на Габриел. Алон се изкачи бавно при него и се включи в рисуването.
52. Уолтамстоу, Лондон
Коледа, 2:15 ч.
Наблюдателят беше добър. Много добър.
Маршрутът, по който бе поел след Хампстед Хийт, бе дълъг и ненужно сложен: четири различни автобуса, два дълги прехода пеш и накрая пътуване с метрото по линията „Виктория“ от Кингс Крос до Уолтамстоу Сентръл. Сега вървеше по Лий Бридж Роуд с мобилен телефон до ухото, а Ели Лавон се движеше на сто метра зад него. Младежът зави по Нортъмбърланд Роуд и след трийсет секунди влезе в малка къща с плосък покрив, облицована със ситни речни камъчета. Прозорците на втория етаж светеха, което означаваше, че вътре има други агенти.
Лавон направи кръг и се върна на Лий Бридж Роуд. На отсрещната страна на улицата имаше автобусна спирка, от която можеше да държи под око набелязаната къща. Докато сядаше уморено на пейката, чу Навот да препредава адреса на Греъм Сиймор в щаба на МИ5. Ели изчака да свърши, после промърмори в микрофона, прикрепен към яката на ризата му:
— Не мога да остана тук дълго, Узи.
— Не е необходимо. Кавалерията е на път.
— Кажи им да бъдат тихи — рече Лавон. — И побързай. Умирам от студ.
На МИ5 и на Отдела за борба с тероризма в Скотланд Ярд им бяха нужни само десет минути, за да получат имената на четиримата мъже, регистрирани на Нортъмбърланд Роуд номер 23, и точно двайсет минути, за да се сдобият със записите на всички телефонни разговори, проведени от къщата през последните две години. Разговорите с номера, които фигурираха в списъците с наблюдавани от правителството телефони, както и с номера на телефони, които се намираха в райони, известни с ислямски екстремизъм, бяха отбелязани автоматично за по-нататъшна проверка. Издирени бяха и записите на разговорите, проведени от тези номера през последните две години. В резултат на това един час след първото обаждане на Лавон МИ5 и Скотланд Ярд изработиха матрица с няколко хиляди телефонни номера и над петстотин имена, свързани с тях.
Малко след три часа сутринта копие на матрицата беше връчено на специалния екип на МИ5, който работеше денонощно, откакто Елизабет Холтън бе изчезнала. Пет минути по-късно Греъм Сиймор лично занесе второ копие на документа в заседателната зала на четвъртия етаж, която в момента бе заета от три млади жени. Едната беше привлекателна американка в началото на трийсетте с дълга до раменете руса коса и алабастрова кожа. Другите две бяха израелки — рубенсов тип жена с маниерите на войник и дребно тъмнокосо момиче, което леко накуцваше. Въпреки че и трите бяха пристигнали в Обединеното кралство с фалшиви паспорти, Сиймор се бе съгласил да ги допусне в Темс Хаус, при условие че се представят с истинските си имена. Жената от рубенсов тип беше майор Римона Щерн от Аман — израелското военно разузнаване. Тихата девойка, която се казваше Дина Сарид, беше аналитик от външното разузнаване на Израел. Американката беше Айрини Мур, служителка на ЦРУ и представителка на Националния център за борба с тероризма в Маклейн, Вирджиния.