Агентът

Габриел се помъчи да не мисли за тях. Опита да не се чуди как са го проследили, от колко време ги наблюдават и следват или как възнамеряват да го измъкнат. За него те не съществуваха. Бяха призраци. Илюзия. Замисли се за други неща. За болката в счупените си ребра. За вкочанените си крайници, които сякаш горяха. За Ари, подпрян на бастуна си от маслиново дърво. Ние се движим като сенки, удряме като светкавица и после изчезваме. „Направете удара скоро“ — помисли си той, защото се опасяваше, че всеки миг може да падне от Моста над джаханнам.

Представи си циферблата на часовник и стрелката, която отброява секундите. Опита се да долови звука на други превозни средства и зачете надписите по пътните табели, профучаващи край тях: Хекфордбридж… Бърч… Смитс Грийн… Типтрий… Грейт Бракстед… Габриел познаваше отлично географията на Европа, но въпреки това не можеше да се ориентира. Накрая видя табела за Челмсфорд и разбра, че са някъде на североизток и пътуват към Лондон по древен римски път.

Когато наближиха село на име Лангфорд, шофьорът внезапно намали. Фаваз стисна пистолета и изгледа въпросително по-младия мъж.

— Какво има? — промърмори той на арабски.

— Отпред има катастрофа. Махат ми да спра.

— Полиция?

— Не, само шофьори.

— Не спирай.

— Блокирали са пътя.

— Заобиколи — нареди му Ишак.

Шофьорът завъртя рязко волана. Микробусът се наклони, качи се на банкета и се раздруса, като изпрати вълни от болка по тялото на Габриел. Докато подминаваха мястото на катастрофата, той видя висок оплешивяващ мъж в средата на четиридесетте, който размахваше жално ръце, умолявайки ги да спрат. До него стоеше мъж със сипаничаво лице и се взираше в смачкания си фар, сякаш се опитваше да измисли правдоподобно оправдание за пред жена си. Алон погледна към Фаваз, когато микробусът се върна отново на пътя и се понесе с пълна скорост към Лондон.

— Коледа е, Ишак. Що за човек би зарязал на пътя двама шофьори в коледната утрин?

Вместо отговор, мъжът го блъсна грубо на пода. Сега Габриел не виждаше нищо друго, освен подметките му, долната част на шестте варела с експлозив и жиците, които ги свързваха с детонатора върху таблото. В стремежа си да пристигнат навреме в Лондон Фаваз неволно бе осуетил първия опит да го спасят. Габриел знаеше, че при втория опит няма да прибегнат до хитрост. Той затвори очи и наостри слух, за да чуе ръмженето на мотора.