Летният рицар

– Гледай си работата, откачена фейо.

Слейт сподави смеха си, прикривайки го зад покашляне. По-скоро почувствах, отколкото видях прилива на гняв у Аврора, събуден от Зимния рицар, но насочен към мен. От нея изригна ярка светлина, която опари обърнатата към нея страна на тялото ми. Косъмчетата на ръката ми настръхнаха. Гласът й зазвъня – силен, разпален и яростен.

– Какво каза, маймуно?

– Не знаят – обади се Елейн с напрегнат глас. Тя пристъпи напред и застана между мен и Аврора. – Той ми го каза, преди да тръгнем към майките. Съветът не осъзнава дълбочината на онова, което се случва. Когато се усетят, вече ще е твърде късно.

– Добре – каза Слейт. – Значи, той е последната нишка. Убий го и да приключваме с това.

– По дяволите, Слейт – сопнах му се аз. – Използвай главата си, човече. Според теб какво ще получиш за помощта ти?

Слейт ми се усмихна студено.

– Като за начало, силата на онзи дърт кучи син Руел. Ще бъда два пъти по-силен от сега – и след това ще си разчистя сметките с малката кучка Мейв. – Той облиза устни. – После двамата с Аврора ще решим какво да правим.

Аз се изсмях дрезгаво.

– Дано това да го имаш написано на хартия, тъпако. Наистина ли смяташ, че тя ще остави един мъж, който на всичкото отгоре е смъртен, да има такава власт над нея? – В очите на Слейт проблесна неувереност и аз усилих натиска. – Помисли си хубаво. Някога казвала ли ти е нещо в прав текст, не чрез намеци или въпроси?

В погледа му се промъкна подозрителност, но Аврора положи ръка на рамото му. При докосването й очите на Слейт се замъглиха и той ги затвори.

– Спокойно, рицарю мой – промърмори Лятната дама. – Магьосникът е измамник и е отчаян. Готов е да каже каквото и да е, стига да се спаси. Между нас всичко е постарому.

Стиснах зъби. Аврора държеше Слейт на каишка. Може би времето, прекарано в компанията на Мейв, го беше размекнало; наркотиците и удоволствията, които му беше осигурявала, го бяха направили по-податлив на внушение. Може би Аврора просто беше открила някакво слабо място в психиката му. Във всеки случай той нямаше да се вслуша в думите ми.

Огледах се, но Корик и Талос не ми обръщаха никакво внимание. Аврора продължаваше да шепне нещо на Слейт, така че ми оставаше само един човек, с когото да разговарям, и при мисълта за това се почувствах така, сякаш някой заби нокти в гърдите ми.

– Елейн – казах аз. – Това е лудост. Защо го правиш?

Тя не ме погледна.

– Оцеляване, Хари. Обещах да помогна на Аврора или да дам живота си за нея в отплата за всичките години, през които ме е защитавала. Не знам кога съм дала обещание, че ще замеся и теб. – Тя замълча за миг, преглътна и произнесе с малко по-силен глас: – Не знам.