Летният рицар

Вперих за миг поглед в квадратното плетиво и попитах:

– Всяко заклинание? Всяка трансформация?

– Всяка.

Ръцете ми започнаха да треперят.

– Искате да кажете... Мога да го използвам, за да разваля онова, което вампирите направиха на Сюзан. Просто да го залича. Да я направя отново смъртна.

– Би могъл, емисарю.

В гласа на Зимната майка прозвуча някакво смразяващо веселие.

Преглътнах и се изправих, стиснал в ръка плетивото. Пъхнах го в джоба си, като внимавах да не издърпам някоя от нишките.

– Това подарък ли е?

– Не – изхриптя Зимата. – Необходимост.

– И какво да правя с него?

Лятната майка поклати глава.

– Сега вече е твое, използвай го както намериш за добре. Ние изчерпахме всички наши възможности. Останалото е в твои ръце.

– И побързай – прошепна Зимата.

Лятната майка кимна.

– Не остана време. Действай бързо и мъдро, смъртно дете. Имаш благословията ни.

Зимата скри крехките си ръце в дългите ръкави на робата си.

– Не се проваляй, момче.

– Гръм и мълния, само не ме притискайте – промърморих аз. Поклоних се и се обърнах към изхода. Прекрачих прага на къщата и казах: – О, между другото. Извинявам се за онова, което причинихме на еднорога ви, докато идвахме насам.

Обърнах се към тях и видях как Лятната майка повдига вежда. Зимата извърна глава и пожълтелите й зъби проблеснаха.

– Какъв еднорог? – изхриптя тя.

Вратата се затвори сама. Известно време гледах намръщено дървото и промърморих:

– Шантави фейски работи.

Обърнах се и тръгнах обратно по пътя, по който бях дошъл. Усещах хладния Разнищник в джоба си, който обещаваше да стане адски студен, ако го държах твърде дълго там.

Мисълта за Разнищника ме караше да крача по-бързо, изпълнен с въодушевление. Ако думите на майките бяха истина, можех да използвам плетивото върху Сюзан, което си беше почти божествена намеса. Трябваше само да приключа с този случай и после можех да я потърся.

Разбира се, помислих си горчиво, приключването на случая можеше да ме убие. Майките ми помогнаха да се досетя за много неща и ми дадоха и вълшебна салфетчица, но пък не ми подсказаха по никакъв начин как да разреша проблема – и в този миг осъзнах, че те всъщност не ми бяха казали „Аврора го направи“. Знаех, че са длъжни да говорят истината, и техните изявления ме бяха навели на тази мисъл – но каква част от думите им беше продиктувана от загадъчната забрана за директно вмешателство и каква представляваше обичайните фейски хитрини?

– Побързай – изхриптях аз, опитвайки се да имитирам гласа на Зимната майка. – Ние изчерпахме всички наши възможности – изимитирах Лятната.

Закрачих по-бързо, мръщейки се на последния коментар на Зимата. Гласът й определено беше прозвучал развеселено, сякаш бе получила някаква неочаквана възможност.

„Какъв еднорог?“

Въпросът й ме тормозеше. Ако беше наистина нещо важно, а не просто обикновено подмятане, то трябваше да означава нещо.

Намръщих се. Означаваше, че малката къща нямаше пазител. Или поне той не бе поставен там от Зимната майка.