Летният рицар
- Автор: Батчер Джим
- Серия: The Dresden Files #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504435
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Летният рицар». Краткое содержание книги:
И точно когато изглежда, че нещата няма как да станат по-зле, на сцената се появява Зимната кралица на феите. Тя му прави предложение, което Хари няма как да откаже, ако иска да се освободи от контрола на своята фея кръстница и – с малко повече късмет – да сложи край на гадната поредица от лошо стечение на обстоятелствата. Единственото, което трябва да направи, е да открие кой е убил дясната ръка на Лятната кралица – Летния рицар, и да изчисти името на Зимната кралица.
Задачата изглежда доста проста, докато Хари Дрезден не разбира, че съдбата на целия свят зависи от разрешаването на този случай.
Мръщейки се, Аврора закрачи около мен.
– Откога знаеше това, магьоснико?
Свих рамене.
– Отскоро. Започнах да се досещам, когато излязох от къщата на Зимната майка. След като разбрах откъде да започна, не беше трудно да добавя останалото.
– Нямаме време за това – каза Слейт и се изплю на земята.
– Щом той го е разбрал, и други могат да го направят – обясни Аврора с търпелив глас. – Трябва да сме подготвени, ако ни чакат и други врагове. Кажи ми, магьоснико, как се досети?
– Върви по дяволите – сопнах й се аз.
Аврора се обърна към последния присъстващ и попита:
– Може ли да бъде вразумен по някакъв начин?
Елейн стоеше встрани от останалите, с гръб към тях. Сакът ми лежеше на земята в краката й, жезълът и пръчката също бяха там. Тя беше добавила изумруденозелено наметало към тоалета си, успявайки по някакъв начин да изглежда напълно нормално в него. Тя погледна към Аврора, а след това към мен, но бързо извърна очи.
– Вече му казахте, че ще го убиете. Няма да ви сътрудничи.
Аврора поклати глава.
– Още жертви. Съжалявам, че ме тласна към това, магьоснико.
Ръката й помръдна. Някаква невидима сила повдигна брадичката ми нагоре, така че очите ми да срещнат нейните. Те проблеснаха във всички цветове на дъгата и аз почувствах как силата на ума й, волята й се плъзва покрай защитите ми и прониква в мен. Изгубих равновесие и залитнах, облягайки се безпомощно на невидимата стена на кръга, в който ме беше затворила. Опитах се да се съп-ротивлявам, но беше все едно да се опитвам да накарам вода да тече нагоре по склона – нямаше за какво да се захвана, върху какво да се съсредоточа. Намирах се на нейна територия, затворен в кръг от нейната сила. Тя се вля в мен през очите ми, а аз можех единствено да гледам красивите цветове.
– Така – каза Аврора с най-нежния, най-сладкия глас, който бях чувал някога. – Какво научи за смъртта на Летния рицар?
– Вие сте виновна за нея – чух собствения си натежал глас. – Наредили сте да го убият.
– Как?
– Лойд Слейт. Той мрази Мейв. Вербували сте го да ви помогне. Елейн го е вкарала в сградата на Руел през Небивалото. Двамата са се сбили. Затова имаше течност на стълбите. Водата по ръцете и краката на Руел се е появила от сблъсъка на Летния огън със Зимния лед. Слейт го е блъснал по стълбите и му е счупил врата.
– А обвивката със сила?
– Пренасочена – промърморих аз. – Прехвърлили сте я в някой друг.
– Кой?
– Момичето нечистокръвна. Дали сте й обвивката и след това сте я превърнали в камък. Онази статуя в градината. Беше пред очите ми.
– Много добре – рече Аврора и тихата похвала отекна в сърцето ми. Опитах се да си върна сетивата, да се измъкна от блестящия зелен затвор на очите й. – Нещо друго?
– Наели сте гула. Тигрицата. Изпратили сте я след мен още преди Маб да ме потърси.
– Не познавам този гул. Тук сбърка, магьоснико. Аз не наемам убийци. Продължавай.
– Направили сте ми постановка, преди да дойда да ви разпитам.
– В какъв смисъл? – притисна ме Аврора.
– Мейв сигурно е наредила на Слейт да премахне Елейн. Той го направи да изглежда така, сякаш е опитал и е претърпял неуспех, но Елейн се справи по-добре. Помогнали сте й да имитира онова нараняване.
– И защо ми е да го правя?
– За да ме накарате да се разстроя и притесня. За да може, докато разговаряме, да мисля за друго и да не успея да ви притисна с верните въпроси. Точно затова ме нападнахте. Убеждавахте ме в какво чудовище съм се превърнал. Само за да ме изкарате от равновесие и да избегнете правилните въпроси.
– Да – съгласи се Аврора. – А след това?
– Решили сте да ме премахнете. Изпратили сте Талос, Елейн и Слейт да ме убият. И създадохте онова същество в градинския център.
Слейт пристъпи към мен.
– Страшна работа – каза той. – Не изглежда чак толкова умен.
– И въпреки това само е следвал логиката. Плюс информацията, която е получил от кралиците и майките. Сглобил е сам всичко.
Погледът й се отмести към Елейн. Опитах се да се откъсна от нея, но не успях.
– Страхотно – каза Слейт. – Никой от нас не е предател. Сега вече можем ли да убием великия Крескин11?
11 Джордж Джоузеф Креске-младши, по-известен като Невероятния Крескин, направил кариера през 70-те години като телевизионен медиум. – Б. пр.
Аврора вдигна ръка, за да го накара да замълчи, и ме попита:
– Известна ли ти е следващата ми цел?
– Знаете, че ако се опитате да завладеете обвивката на Летния рицар, Зимната майка ще използва Разнищника, за да я освободи и да възстанови баланса. Изчакали сте да ми го даде. Сега във ваши ръце са и той, и статуята на Лили. Възнамерявате да я отнесете до Каменната маса по време на битката. Ще използвате Разнищника, ще освободите Лили от каменната й обвивка и ще я убиете на масата след полунощ. Силата на Летния рицар ще премине завинаги в Зимата. Вие искате да унищожите завинаги баланса на силата в Страната на феите. Не знам защо.