Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
— О, добре, и аз искам да си поговоря с тях — изръмжа Чейс. — За това, че онзи тип, когото сложиха начело на операцията, се оказа шибан предател!
— Все още не мога да го повярвам — каза Нина и поклати глава. — През цялото време е работил за Васюкович? Как е възможно в DARPA да проспят такова нещо?
— Да се моли те да го намерят преди мен — изръмжа Чейс и сви юмруци. — Защото така ми се ще да си поприказваме с него, че…
Олдърли ги откара до посолството и мина през страничния вход на сградата, където беше посрещнат от Пийч.
— И така, довиждане — каза весело агентът от МИ-6. — Ако за в бъдеще имате нужда от помощта на SIS за нещо, моля… не ни търсете. Между другото, Нина, определихте ли вече датата за сватбата? Все още очаквам поканата си.
— Сбогом, Питър — рече твърдо Нина, излизайки от колата. — Здравейте, господин Пийч.
— Добро утро, доктор Уайлд. — Пийч изглеждаше по-смутен от всякога. — Господин Чейс. Радвам се, че и двамата сте добре.
— Да, ние също се радваме. Какво става?
— Моля, последвайте ме.
Тримата влязоха в сградата на посолството и тръгнаха към кабинета с изглед към Гросвенър скуеър. Сърцето на Нина замря; първото нещо, което видя след като Пийч отвори вратата, беше купчината вестници върху масата.
— Пак ли! — За втори път тази седмица се виждаше на първата страница на пресата. На едната снимка скачаше върху капака на двигателя на лимузината, а на другата се плъзгаше по покрива, докато колата се отдалечаваше от киното.
В стаята ги очакваха няколко мъже с костюми, а Хектор Амороз пристъпи напред, за да ги посрещне.
— Нина! Боже колко се радвам, че си добре. Ти също, Еди.
— Мислех, че вече си се върнал в Щатите! — възкликна Нина, изненадана да го види.
— Така беше. И после се върнах обратно тук. Призоваха ме да се явя пред парламентарната комисия, за да отговарям на въпроси, свързани с онова, което се случи вчера. Което може да отнеме известно време. Операцията не се разви така, както очаквахме.
— Изявлението на годината — рече Нина и замръзна на място, когато забеляза кой стои сред групичката мъже.
Мичъл.
С насинено лице, с превръзка на бузата… но не като арестант.
— Какво прави той тук, по дяволите? — извика тя.
Реакцията на Чейс беше далеч по-спонтанна и не се ограничи до словесни нападки. Той се хвърли към Мичъл, готов да го разкъса с голи ръце. Нужни бяха усилията на трима души, за да го удържат по-далеч от него.
— Хей! Боклук! Ще те убия!
— Да, очаквах да реагираш по този начин — каза Мичъл раздразнено. — Хектор?
Амороз прочисти гърлото си.
— Нина, Еди, има нещо, което трябва да знаете. Еди, престани. — В обикновено учтивия му глас се промъкна командирска нотка. Чейс неохотно спря да се дърпа и се отърси от мъжете. — Да, Джак щеше да занесе меча на Васюкович… но DARPA знаеше за това.
— DARPA го одобри — додаде Мичъл. — Васюкович ме смяташе за двоен агент. А аз не съм. Аз съм троен агент — през цялото време работех за DARPA. Кой, мислехте, че е „сигурният източник“ в организацията на Васюкович? Аз бях!
— Да не искаш да кажеш, че всичко е било постановка? — ахна Нина.
— Да. Мисията ми беше да обезвредя оръжието на Васюкович. Щях да отнеса Екскалибур в Русия, да го използвам като доказателство за своята лоялност, за да ме отведе до съоръжението за усвояване на земната енергия и после бум! — Той погледна към вестниците. — Само че вие прецакахте всичко по възможно най-публичния начин, Екскалибур е при Васюкович, а аз трябваше да съсипя прикритието си, за да ви опазя живи!
Нина се ядоса.
— А ти защо не ни предупреди, по дяволите? Заради твоя план загинаха хора!
— Ако ви бях казал, имаше голяма вероятност да ме разкриете. Не че имаше голямо значение, както се оказа по-късно!
— Тогава защо просто не ги остави сами да си намерят меча? — озъби му се Чейс. — Никой нямаше да пострада.
— Убеден ли си в това? Те убиха един свещеник в Сицилия, за да се доберат до първото парче от Калибърн, убиха Бернд Руст, може би щяха да убият Щаумберг и иконома му в Австрия. Тези хора не са бойскаути. Трябваше и аз да се включа в това, защото Круглов не ми вярваше — ако не връча лично Екскалибур на Васюкович, нямаше никакъв шанс той да ме отведе до съоръжението си. Което означаваше, че за да го намеря, трябваше да замеся и Нина. — Той погледна твърдо Чейс. — Съжалявам, но трябваше да го направя — не можехме да позволим на руснаците сами да намерят Екскалибур.