Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
Нина се вкопчи в покрива, ужасена от касапницата, но не можеше да направи нищо, за да я спре. Оставаше й само да се държи здраво за покрива и да се надява, че полицията ще успее да спре Круглов в другия край на площада.
Руснакът отново зави — и колата заподскача надолу по широките мраморни стълби към самия Трафалгар.
След миг се озова във въздуха и се стовари върху предницата си, като цялото шаси се разтресе. Нина се изпусна и се плъзна върху предния капак. Двигателят изрева — Круглов не сваляше крака си от педала за газта. Тя забеляза как един от фонтаните на площада се приближаваше устремно към нея…
Лимузината се блъсна в мраморната му основа и изхвърли Нина напред. Тя се приземи в басейна, водата едва успя да омекоти силата на удара и тя се блъсна в дъното, преди да се плъзне напред като скутер. Стената се приближи ужасно бързо; главата й изпука при удара в нея.
Замаяна от болката, тя остана да лежи неподвижно в студената вода. Над нея се издигаше осветената колона на Нелсън, като блестящо копие, устремено към тъмното небе. Някой я хвана за ръката и тя се огледа уплашено при мисълта, че това може би е Круглов, идващ да я довърши. Но се оказа просто някакъв човек, който се беше притекъл на помощ.
Круглов…
Нина се опита да се изправи, краката й се подгъваха, от дрехите й се стичаше вода. Лимузината беше спряла до другия край на фонтана и шофьорската врата зееше отворена.
От руснака нямаше и следа. Нито от металната кутия.
Екскалибур беше в ръцете му.
— Къде отиде той? — едва успя да попита тя, докато се опитваше да се измъкне от басейна. Мъжът, който й помагаше, я погледна озадачено, сякаш му говореше на чужд език. Тя го отблъсна и се огледа за Круглов. Забеляза една тичаща фигура, която се промъкваше между тълпата; в ръката й проблесна алуминиевата кутия.
Тя се опита да побегне след него, но се свлече на колене — краката отказаха да я слушат. Болката надделя над студа.
— Добре — проплака жаловито тя, — явно никъде няма да ходя.
Зад гърба й се разнесоха викове. Тя се обърна и видя няколко полицаи, които тичаха към нея.
— Той избяга натам — опита се да им обясни, като посочи след Круглов, но само след миг се озова по лице на земята, а ръцете й бяха оковани в белезници. Единият от полицаите изкрещя нещо, но пулсиращата болка в главата й превърна думите му в глухо гъргорене. След това грубо я изправиха на крака.
— О, боже, пак ли! — промърмори тя, докато я отвеждаха.
— Каква изненада — възкликна Питър Олдърли, едва сдържайки смеха си. — Накрая се оказа в затвора. Отново!
— Олдърли, какво търсиш тук, по дяволите? — изръмжа Чейс, докато полицаят го извеждаше от килията. След като го арестуваха, първо го отведоха в полицейското управление на улица „Ейгър“, която се намираше на четвърт миля от галерията, а след това, късно през нощта, го прехвърлиха в Скотланд ярд. Беше спал само два часа и самодоволството на Олдърли въобще не намаляваше раздразнението му. — Поисках да дойде Мак, а не някакъв си фукльо от МИ-6.
— Никаква благодарност — въздъхна Олдърли, подсмихвайки се под мустак. — Дойдох тук, за да направя услуга на Мак. Повикаха го в централата, за да разберат защо някой, за когото е гарантирал, накрая се е озовал в затвора.
— Това нямаше да е проблем, ако тъпите ченгета бяха арестували правилните хора! — сопна се Чейс, като погледна раздразнено към полицая. — По дяволите, толкова ли е трудно да се забележи жена със зелена коса?
— Е, нали вече си вън. Аз лично бих те оставил вътре, но нямаше да е честно спрямо Нина, тъй като двамата явно вървите комплект.
— Къде е тя? — попита Чейс. — Добре ли е?
— Добре е. Малко е понатъртена, но не е чак толкова зле.
Олдърли го поведе към приемната зала. Чейс видя Нина да го чака на пейката и забърза към нея. Щом я зърна отблизо обаче, изражението му се промени.
— Не започвай пак — каза тя, като вдигна предупредително пръст. Не си беше измила косата и тя висеше на клечки. Дрехите й бяха станали на петна от силните химикали във фонтана.
— Просто се радвам, че си добре — каза Чейс и я прегърна. Подуши косата й. — Да плуваш ли си ходила?
— Казах ти да не започваш пак!
— Вижте какво, всичко това е много романтично — рече Олдърли с пренебрежителна въздишка, — но имаме среща в американското посолство. Не знам за какво е цялата тая суматоха, но янките искат да я обсъдят с вас.