Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

— Братя, елате! — изрева единият орк. — Убийте човека!

Още двама орки се впуснаха в битката, предоставяйки място на братята Блекхенд да се оттеглят. Те продължиха да замахват към хората, които се спуснаха към тях, но Кадгар можеше да види, че нападат с неохота. Явно бяха преосмислили шансовете си. Сред войниците на Алианса, приближаващи портала, се образува пролука и братята орки се възползваха от нея и побягнаха. Шепа техни събратя последваха примера им. Но Туралиън беше твърде зает да ги гони. Много орки останаха да се бият, а някои от тях дори започнаха да плюят и проклинат бягащите Блекхенд. А двамата, които заеха мястото на братята, все още тормозеха Туралиън.

— Р-р-ааа! — изрева единият от тях, замахвайки със секирата си.

Туралиън блокира удара с чука си, отблъсна тежкото оркско оръжие настрани и го прониза със счупения си меч. Острието премина през бронята и плътта и се вряза надълбоко в корема на орка. Той изпусна оръжието си и се скова, задъха се и стисна с ръце окървавеното острие, но после се свлече на земята с широко отворени, невиждащи вече очи.

— Умри! — извика другият орк и се нахвърли върху Туралиън.

Но паладинът бързо извади меча от трупа на първия орк и веднага замахна с назъбеното му острие към гърлото му. Това не бе достатъчно да спре атакуващия воин, но Туралиън отблъсна удара от секирата му с чука си и замахна отново. Тежкият чук се стовари право върху главата на орка. Ударът явно е бил страшен, защото оркският воин се строполи, от потрошената му глава рукна кръв и той повече не помръдна.

За миг Туралиън сведе поглед към падналите орки и вдигна очи към братята Блекхенд, които изчезваха в далечния край на долината. После погледна към ръба на скалата, където стоеше Кадгар.

— Направи го! — извика паладинът, сочейки с меча на Лотар към портала. — Унищожи го!

— Отдръпни се! — извика Кадгар. — Не знам какво ще стане!

Той едва забеляза кимането на приятеля си, който бързо се отдалечи от масивната каменна структура. Магьосникът и елфските му другари се концентрираха върху портала.

Той почувства силата му и връзката му с този свят и Дренор, и рифта, който бе създал между тях. Той помисли, че рифтът просто ще погълне магията им. А самите светове бяха прекалено големи и мощни, за да им повлияе, особено едновременно. Затова оставаше само порталът. Колкото и да беше мощен, камъкът си бе камък. А камъкът може да се разбие.

Кадгар се концентрира и призова силата си, изпълвайки се с магическа мощ. В тази земя нямаше много сила, но самият Тъмен портал предоставяше изобилие от енергия и нямаше никакви прегради или защити, които да попречат на магьосниците да я използват за нуждите си. Затова Кадгар и другите магьосници започнаха да източват енергията на портала, а после елфите я прехвърлиха на Кадгар. Косата му се изправи, а около лицето и ръцете му запращя енергия. Около него засвистя вятър и като че ли му се привидя светкавица, но това може и да е било просто енергията, която проблясваше пред очите му. Той само се надяваше да е достатъчна.