Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

— Утър! — извика Лотар и паладинът веднага се отзова.

Той насочи меча си към орките и това бе достатъчно. Паладинът кимна, даде знак на останалите членове на Сребърната ръка да го последват, намести шлема и вдигна високо чука си.

— В името на Светлината! — извика Утър, а около него и оръжието му се появи сияние. — Няма да пощадим живота на тези зверове!

Той се хвърли в схватка, а чукът му се стовари върху главата на първия орк и разби черепа му.

Небето тук както винаги беше покрито с облаци и сажди и хвърляше тежки сенки и окървавена светлина навсякъде. Но не и сега. Облаците се разсеяха и от небето се спусна чист слънчев лъч, който обля Утър, докато напредваше сред събралата се Орда. Паладинът се превърна във фигура от чиста светлина — величествена и ужасяваща, а всеки негов удар разбиваше орките от ляво и дясно.

Другите паладини го последваха, облени от неговата светлина. Орденът на Сребърната ръка се беше разраснал през последните няколко месеца и сега наброяваше дванадесет мъже под командването на Утър, без да се брои Туралиън. Тази дузина се хвърли в битката, чуковете и мечовете им заблестяха от вярата им и останалите войници на Алианса отстъпиха, за да им осигурят повече пространство.

Орките се обърнаха и се изправиха срещу новите си противници. Битката беше жестока — диваци срещу фанатици, татуировки и пиърсинг срещу блестяща броня. Но орките бяха достатъчно силни и обезумели, за да не усещат болка. Паладините бяха изпълнени с праведна ярост и силата на вярата си, а светлите им аури принуждаваха повечето орки при атака да се извръщат настрани. С това предимство паладините успяха да обградят орките и да ги посекат един по един.

— Добра работа — каза Лотар и в същия миг при него пристигна друг караул.

„Какво сега?“, зачуди се Лотар. „Още една атака?“

— Още една атака! — извика войникът, повтаряйки мисълта му. — Този път на запад!

— Проклети да са! — измърмори Лотар, пришпори отново коня си и пое в указаната посока.