Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

Но Туралиън обърна острието в последния миг и удари орка с тъпата, вместо с острата страна. От удара Дуумхамър падна на колене и се свлече до Лотар, но Туралиън можа да види, че гърбът на Военачалника все още се повдига и спада.

— Ти ще бъдеш съден за престъпленията си — каза той на изгубилия съзнание орк, а около него светлината все повече се усилваше. — Ще се изправиш в Столицата в окови.

Сега Туралиън вече бе по-ярък от най-светлия ден и всеки орк се извърна настрани, отбягвайки ослепителната светлина.

— Водачите на Алианса ще решат съдбата ти и там ще признаеш пълния си погром.

После се обърна и вдигна поглед този път към останалите орки, които стояха като замръзнали, виждайки как победата на водача им се превръща в шокиращо поражение.

— Но вие няма да имате този късмет — заяви Туралиън, насочвайки потрошения си меч към тях.

Светлина бликна от него, от ръката му, главата му и от очите му. Черната скала около него побеля от силата, която извираше от тялото му.

— Вие ще умрете тук, заедно с останалите от вида ви и този свят ще бъде прочистен от покварата ви завинаги!

След тези думи той се спусна напред, размахвайки яркия като слънце меч и проряза гърлото на първия орк, преди дори да успее да реагира. Звярът се свлече, от гърлото му рукна кръв, а Туралиън го прекрачи и продължи към останалите полузаслепени воини на Ордата.

Това ги освободи от вцепенението и сега орки и хора отново можеха да се движат. Утър и останалите от Сребърната ръка се бяха присъединили към битката, докато Лотар и Дуумхамър се биеха, и сега се спуснаха след другаря си, облени от същата светла аура и се нахвърлиха върху събралите се орки. Войниците на Алианса ги последваха.

Тази битка се оказа изненадващо кратка. Много от орките бяха видели поражението на Дуумхамър и се паникьосаха от падението на водача си. Мнозина избягаха. Други хвърлиха оръжията си и се предадоха — те бяха наредени като пленници и, въпреки намерението си, Туралиън осъзна, че не може да убива невъоръжени пленници, независимо какво са извършили преди това. Много от орките продължиха да се борят, разбира се, но бяха неорганизирани и замаяни и не успяха да издържат на ударите на решителните войници на Алианса.