Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

Той замълча и нещо в изражението му показа на другите, че не желае да дава повече обяснения. Мурадин все пак понечи да попита нещо, но брат му го сръчка.

— Знайш ли к’во значи името ти на джуджешкия език, момко? — попита го Бран. — Означава „доверие“.

Магьосникът кимна.

— Ний ти вярваме, момко. Ше ни кажеш, кат’ си готов.

— Е, почти сигурно е свързано с орките — отбеляза Туралиън. — Пък и ще ни е по-лесно да ги следваме по суша, отколкото през блатата, затова на мен тази промяна в пейзажа не ми пречи.

Останалите кимнаха, макар че Кадгар продължаваше да изглежда замислен. Качиха се на конете си и отново потеглиха.

Няколко нощи по-късно Кадгар вдигна поглед от огъня и изведнъж заяви:

— Мисля, че имаме проблем.

Всички се обърнаха към младия-стар магьосник.

— Обсъдих въпроса с други магьосници и мисля, че разбрахме какво е изменило земята тук — каза той. — Причината е Тъмния портал. Самото му присъствие оказва влияние на света ни, започвайки със земята около него. И смятаме, че се разпространява.

— Защо този портал ще причинява подобна промяна? — попита Утър.

Водачът на Сребърната ръка винаги бе изпитвал неудобство в компанията на магьосници и споделяше всеобщото мнение, че магията им е нечестива и вероятно дори демонична, но по време на дългата война се беше научил поне да приема и дори да уважава Кадгар.

Магьосникът поклати глава.

— Трябва да го видя, за да кажа със сигурност — отвърна той. — Но предполагам, че порталът свързва двата свята — нашия и родната земя на орките Дренор, и прави нещо повече от това да служи само за мост. Някак си обединява двата свята, поне от входната си точка.

— И в техния свят има червени скали? — попита Бран.

— Не само — отговори Кадгар. — Преди известно време получих видение от Дренор и това, което видях там, бе едно пусто място, а земята бе почти същата. Там почти не е останал живот, сякаш самата природа е заличена. Може би магията им е покварила цялата земя. Тази поквара се пренася от портала и всеки път, когато орките използват магията си тук, положението се влошава.

— Още една причина да унищожим портала, значи — заяви Туралиън. — И колкото по-бързо, толкова по-добре.

Приятелят му кимна.

— Да, съгласен съм. Колкото по-бързо, толкова по-добре.