Вещицата [bg]

— А сега? Малко момиче от същото стопанство беше намерено мъртво на същото място. Мислиш ли, че е някой имитатор? Или пък миналото се е пробудило?

— Не знам — каза Хелен и поклати глава. — Наистина нямам представа.

— Тъкмо прочетох една статия, където пише, че в деня на убийството на Стела Мари е видяла някого в гората. Ти спомняш ли си нещо такова?

— Не — отговори Хелен бързо и извърна поглед. — Не, аз не видях никого.

— Мислиш ли, че тя наистина е забелязала друг човек, или по някаква причина си го е измислила? За да насочи вниманието на полицията към някого другиго? За да подсили версията си, след като се е отрекла от признанието си?

— Трябва да попиташ нея — каза Хелен и подръпна един конец, който стърчеше от черните й панталони за бягане.

— Но ти как смяташ все пак? — настоя Ерика и се изправи, за да долее кафе.

— Знам само, че нито видях, нито чух някого. А през цялото време вървяхме заедно, така че все би трябвало да забележа нещо.

Хелен продължи да чопли конеца. Беше напрегната и Ерика бързо смени темата. Имаше още въпроси и не искаше да прогони Хелен, преди да е задала всичките.

— Можеш ли да опишеш отношенията си с Мари?

За пръв път, откакто Хелен бе тук, на лицето й се появи усмивка. Това на мига я подмлади с десет години, помисли си Ерика.

— Бяхме толкова различни. Но веднага си допаднахме. Идвахме от различни семейства, имахме различно минало. Тя беше общителна, аз срамежлива. Всъщност никой не би очаквал да имаме нещо общо. Изобщо. И до ден-днешен не мога да разбера защо Мари се спря на мен. Всички искаха да бъдат с нея. Вярно, дразнеха я заради семейството й, тя отнасяше доста подигравки и коментари заради тях, но всичко беше на шега. В действителност всички искаха да бъдат близо до нея. Беше толкова красива, толкова смела, толкова… дива.

— Дива. Това е нещо, което никога преди не съм чувала за Мари — каза Ерика. — Какво точно имаш предвид?

— Ами, как да се изразя? Тя беше природна стихия. Още тогава разправяше, че ще стане актриса и ще снима филми в САЩ, че ще стане холивудска звезда. Така де, много хора говорят такива неща като деца, но колко от тях всъщност ги осъществяват? Представяш ли си каква сила и решителност се изискват за такова нещо?

— Да, това, което е постигнала, е изключително — каза Ерика, но не можа да не се запита какво й е коствало това.