Вещицата [bg]

— Трябва да получа достъп до една от жилищните ви сгради — каза той.

— Аха — каза Ролф и стойката му се вдърви. — До коя? И защо?

— Кой живее в къщата най в края? Тази, която е до морето?

— Карим и семейството му.

— Карим? Какво знаеш за него?

Мелберг скръсти ръце пред гърдите си.

— Ами, от Сирия е, дойде тук преди два месеца със съпругата си и двете им деца. Журналист, спокоен, тих. Защо?

— Той участва ли в живата верига, когато издирвахме момичето, което изчезна в понеделник?

— Така мисля — отговори Ролф, сбърчи чело и на свой ред скръсти ръце. — Да, участваше в търсенето. За какво става въпрос?

— Трябва да хвърля едно око на жилището му — каза Бертил.

— Добре, само че не знам дали мога да разреша това — каза Ролф, но гласът му прозвуча колебливо.

Мелберг реши да рискува. Знаеше, че повечето шведи не са много наясно със закона.

— Бежанският център е държавен обект, така че имаме право на достъп.

— Аха, ами, щом е така… Добре, да тръгваме.

— Това е полицейска работа, така че предпочитам да отида сам — каза Мелберг.

Не го блазнеше идеята разтревоженият управител да му виси на главата.

— Просто ми посочи пътя, ще се оправя.

— Окей — каза Ролф и го съпроводи навън. — Ето натам. Последната къща.

Мелберг за пореден път бе поразен от адската лятна жега. Бежанците сигурно се чувстваха чудесно в това време. Като у дома си.

Отвън малката бяла къща изглеждаше добре поддържана. Пред стълбите имаше подравнена редица обувки, както и няколко детски играчки, подредени в спретната купчина. Вратата беше широко отворена и отвътре се чуваше весел детски смях.

— Ехо? — викна той към вътрешността на къщата.

След малко пред него се появи красива жена с дълга, тъмна коса. В ръце държеше дълбок тиган и кърпа за съдове. Щом го видя, тя се сепна и спря да бърше мокрия тиган.

— What you want?[49] — попита тя.

Имаше силен акцент, а гласът й звучеше малко студено и враждебно.

Мелберг не се беше замислил за тая работа с езика. Английският не беше силната му страна, ако трябваше да бъде честен. А може би жената дори не знаеше английски, защото продължи да говори на език, от който Бертил не разбираше и думичка. Божичко, толкова трудно ли беше да научиш езика на страната, в която си попаднал, помисли си той.

— I have to… see in your house…[50]

Имаше чувството, че ще си изкълчи езика, опитвайки да произнесе английските думи. Жената го погледна неразбиращо и разпери ръце.

— I have some… information… че вие… that your man is hiding something in the house[51] — каза той и опита да мине покрай нея.

Жената препречи входа със скръстени ръце, изгледа го с пламнали очи и му дръпна гневна тирада.