Без свидетели [bg]

– Защо не ти разреши да отидеш с него?

– Нямам представа. Просто никога не го направи. Сигурно е предпочел да прекарам повече време в библиотеката.

Франк Менендес ме изгледа недоверчиво и аз очаквах, че ще направи някакъв коментар, но той просто се пресегна към питието и продължи да обмисля казаното.

– Ако е знаел за обаждането – попита той накрая, – защо, по дяволите, не го е проследил?

– Може би не се е сетил.

– Хората никога не забравят такива работи – заяви той. – Не си ли го разбрал досега? Нима доктор Фройд не ни научи именно на това? Човек никога не пропуска нещо просто ей така.

– Мисля, че ми е познато – отвърнах.

– Е, едно е ясно. Дани Морган никога не би забравил да провери историята с телефонния разговор. – Гласът му отслабна в едва доловим шепот, но когато го попитах дали не е по-добре да го оставя да си почине, той не ми позволи да кажа и дума. – Вероятно – продължи той тихо, изговаряйки една мисъл, която бе минавала през главата ми преди. – Дани подсъзнателно се е страхувал да го направи, защото дълбоко в себе си е знаел, че тя лъже. Той би разкрил, че обаждане никога не е имало.

– А може би – прекъснах го – Рита не му е споменала за разговора, преди да свидетелства в съда, защото се е опасявала, че той ще намери Джоана Барнс и ще разбере неща, които тя е искала да скрие.

– Напълно възможно – отбеляза новият ми ментор.

– Чакайте, чакайте. – Изведнъж осъзнах, че съм въвлечен в играта на възрастния човек пред себе си. Цялата ситуация ми се стори глупава. Седях в изисканата библиотека и говорех като Шерлок Холмс, спекулирайки за неща, които бяха толкова налудничави, че едва ли някога се бяха случили. – Ако Джоана Барнс е искала да излъже заради Рита – казах, – тя щеше да дойде тук по-рано. Ние пристигнахме във Финикс чак в неделя следобед. Процесът свърши в понеделник. Ако не я бях довел, тя щеше да пропусне делото.