Вещиците: Лашър [bg]

— Трябва да намеря някое спокойно място, лаборатория, където да работя — каза. — Господи, помогни ми. Изморена съм. Привиждат ми се разни неща.

В мигове на крайна умора страхът я сковаваше. Къде беше? Какво щеше да се случи с нея? Все той беше в ума й, а когато потънеше в мислите си, си казваше — загубена съм, приличам на наркоман, напълно обсебена съм. Но все пак трябваше да го изследва, да разбере какво представлява и насред всички ужасни съмнения, осъзнаваше, че всъщност изпитва силно собственическо чувство към него, иска да го защити и освен това го желае.

Какво щяха да сторят с него, ако го хванеха? Той вече бе извършил престъпления. Беше откраднал, а може би дори бе убил. Не знаеше. Не можеше да мисли нормално. Трябваше й просто спокойно място, лаборатория. Ами ако се върнеха тайно в Сан Франциско? Ако успееше да се свърже с Мич Фланаган. Но не можеш просто да се обадиш в института „Кеплингер“.

Любовните им контакти се разредиха. Той все още сучеше от гърдите й, но по-рядко и по-малко. Тръгна да обикаля църквите в Париж. В тях ставаше някак объркан, враждебен, силно разтревожен. Отиваше да докосне витражите. Взираше се с омраза в статуите на светци.

Каза, че това не е правилната катедрала.

— Е, ако имаш предвид катедралата в Донелайт, разбира се, че тази не е правилната. Ние сме в Париж.

Той се обърна към нея и изсъска:

— Те я изгориха.

Искаше да чуе католическа меса. Измъкна я от леглото още преди изгрев и я завлече в църквата, за да присъстват на службата.

В Париж беше студено. Тя не можеше дори да мисли, без той да я прекъсне. Понякога й се струваше, че губи представа кога е ден и кога — нощ. Той я будеше, сучеше и правеше любов с нея, грубо и все пак приятно. Тя отново задрямваше, а той я събуждаше да й даде храна, като не спираше да говори какво е видял по телевизията, по новините или за нещо друго. Речта му ставаше все по-нелогична и фрагментарна.

По едно време взе хотелското меню от масата и изпя имената на ястията. После се върна яростно към писането.

— Жулиен заведе Евелин в къщата си и там заченаха Лаура Лий, която пък роди Алисия и Джифорд. Жулиен има още едно незаконно дете, Майкъл О’Брайън, роден от момиче от сиропиталището „Света Маргарет“, което после отива в манастир и става сестра Бриджит Мери, а от същото момиче, три момчета и едно момиче… което се жени за Алаистър Къри, който има син Тим Къри, който…

— Чакай малко, какво пишеш?

— Остави ме. — Той внезапно се втренчи в нея и скъса листа на парченца. — Къде са ти бележниците, какво пишеш в тях?

Никога не се отдалечаваха много от стаята. Роуан бе твърде слаба, твърде изморена. Гърдите й бяха изпълнени с мляко, което започваше да тече под блузата й. Той дойде да пие. Взе я в обятията си. Тя изпитваше такова огромно удоволствие от кърменето, че вече нищо друго нямаше значение. Страхът я напусна.

Това е козът му, каза си, удоволствието, насладата, разкошът и радостта от това да бъде с него, да слушам бързата му, несвързана реч, да го гледам как реагира на всичко.