Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заразата [bg]
Заразата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заразата [bg]

Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:

Създателят на наградения с OSCAR® „Лабиринтът на Фавна“ и носителят на наградата „Хамет“ въплъщават въображението си в този дързък, епичен роман за ужасяващата битка между човека и вампирите, която застрашава съдбата на цялото човечество. Това е първата част на една вълнуваща трилогия, изключително събитие на световния литературен пазар. Гийермо дел Торо и Чък Хоган представят: Боинг 777 пристига на летище Кенеди и рулира към своята писта, когато изведнъж замира. Всички сенници на прозорците са спуснати. Всички светлини са загасени. Всички канали за комуникация мълчат. Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му. В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва… Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно. Роден и израснал в Гуадалахара, Мексико, Гийермо дел Торо прави режисьорския си дебют през 1993 год. с филма „Кронос“. След това режисира „Мимикрия“, „Гръбнака на дявола“, „Блейд 2“, „Хелбой“ — 1 и 2, „Лабиринтът на Фавна“, които получават одобрението и на критиката и на публиката и му донасят три награди OSCAR®. В момента той режисира двете части на филма по романа „Хобит“ на Толкин, продуциран от Питър Джаксън. Чък Хоган е автор на няколко известни романа, между които „Принцът на Крадците“ и „The Standoff“, носители на награда „Хамет“ за 2005 година. Стивън Кинг го нарича „един от десетте най-добри писатели на годината“.
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
1 ... 111 112 113 114 115 116 117 118 119 ... 163
Перейти на страницу:

Застана между бариерите на Джърси и строителната ограда на ъгъла на „Чърч“ и „Либърти“, сред оранжево-белите предпазни варели покрай широкия пешеходен проход. Край него минаваха хора, запътени към временния вход на метрото в другия край на карето. Усещане за нова надежда витаеше във въздуха тук, топла като слънчевата светлина, благословила тази срината до основи част на града. Новите сгради вече започваха да растат нагоре след годините планиране и разкопаване и тази ужасна черна рана сякаш най-сетне започваше да зараства.

Само че Фет забеляза мазните петна, зацапали вертикалните ръбове на бордюра. Засъхналите изпражнения около бариерите за паркиране. Следите от зъби, остъргали капака на контейнера за смет в ъгъла. Малки признаци, които издаваха присъствието на плъхове на повърхността.

Един от изкопчиите го качи и го преведе през целия път до дъното. Фет се озова в основата на строежа, която щеше да се превърне в новата подземна станция WTC PATH с пет коловоза и три перона. Засега сребристите влакове преминаваха на открито към временните платформи направо през изкопа.

Василий излезе от пикапа, стъпи на бетонния под и погледна нагоре към улицата, извисила се седем етажа над него. Намираше се в ямата, където бяха паднали кулите. Достатъчно, за да му спре дъхът.

— Това място е свято — заяви той.

Изкопчията имаше буйни посребрели мустаци. Носеше широка бархетна риза върху друга, затъкната в панталоните бархетна риза — и двете натежали от пръст и пот — и сини джинси с гумени ръкавици, пъхнати в колана. Каската му бе покрита със стикери.

— Винаги съм си мислел същото — отвърна той. — Напоследък не съм толкова сигурен.

— Заради плъховете ли? — попита Фет.

— И това го има, разбира се. В последните няколко дни започнаха да бълват от тунелите все едно, че сме ударили на плъхска жила. Но това заглъхва вече. — Мъжът поклати глава и погледна нагоре по гладката стена от цимент, вдигната под Веси стрийт, двайсет и един метра отвесен бетон, накован със стоманени опорни греди.

— Тогава какво?

Мъжът сви рамене. Подземните строители бяха горди хора. Те бяха построили Ню Йорк, мрежите на метрото и каналите му, всеки тунел, всяка подпора, основите на небостъргачите и на мостовете. Всяка чаша чиста чешмяна вода идваше от крана благодарение на строител от нулевия цикъл. Това беше семейна професия, при която различни поколения работеха рамо до рамо на един и същи обект. Мръсна работа, свършена добре. Тъй че човекът изпитваше неохота да издаде неохотата си.

— Всеки тук понякога го хваща шубето. Двама наши влязоха и изчезнаха. Дойдоха точно за смяната, отидоха в тунелите и не се появиха повече. Тука сме двайсет и четири часа всеки ден, но никой не иска нощните смени вече. Никой не ще под земята. А инак са младоци, луди глави.

Фет се загледа напред към устието на тунела, където подземните конструкции щяха да се съединят под Чърч стрийт.

— Значи няма ново строителство в последните няколко дни? Пробиви за нов терен?

— Не и след като направихме изкопа.

— И всичко това започна с плъховете?

— Покрай тях. Нещо му става на това място в последните няколко дни, не знам. — Сви рамене, за да се отърси от мисълта. Подаде бяла каска на Василий. — Мислех си, че моята работа е мръсна. Какво кара човек да стане ловец на плъхове, между другото?

Василий постави каската. Усети промяната във вятъра при устието на подземния проход.

— Пристрастие към романтиката, предполагам.

Работникът погледна ботушите му, чантата „Пума“ и стоманената пръчка.

— Правил ли си го преди?

— Трябва да влизам при гадините. Много град лежи под този град.

— Разкажи ми после. Имаш фенерче, надявам се? Трохи хляб?

— Мисля, че ме бива.

Василий стисна ръката на работника и навлезе в тунела.

В началото, докъдето стигаха подпорните колони, тунелът беше чист. Василий остави слънчевата светлина зад гърба си, а вътре пътя му очертаваха поставените през десетина метра жълти лампи. Намираше се под първоначалната гарова зала. След като всичко приключеше, този изкоп щеше да свързва новата станция PATH с транспортния център WTC, разположен между втора и трета кула на половин каре оттук. Други захранващи тунели свързваха градския водопровод, електрическата мрежа и канализацията.

Слезе още по-надълбоко. Неволно забеляза фината като пудра прах, която продължаваше да покрива стените на първоначалния тунел. Беше свято място и все още твърде много напомняше за гроб. Място, където тела и сгради се бяха разпаднали на прах, раздробени до атоми.

1 ... 111 112 113 114 115 116 117 118 119 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)