Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заразата [bg]
Заразата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заразата [bg]

Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:

Създателят на наградения с OSCAR® „Лабиринтът на Фавна“ и носителят на наградата „Хамет“ въплъщават въображението си в този дързък, епичен роман за ужасяващата битка между човека и вампирите, която застрашава съдбата на цялото човечество. Това е първата част на една вълнуваща трилогия, изключително събитие на световния литературен пазар. Гийермо дел Торо и Чък Хоган представят: Боинг 777 пристига на летище Кенеди и рулира към своята писта, когато изведнъж замира. Всички сенници на прозорците са спуснати. Всички светлини са загасени. Всички канали за комуникация мълчат. Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му. В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва… Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно. Роден и израснал в Гуадалахара, Мексико, Гийермо дел Торо прави режисьорския си дебют през 1993 год. с филма „Кронос“. След това режисира „Мимикрия“, „Гръбнака на дявола“, „Блейд 2“, „Хелбой“ — 1 и 2, „Лабиринтът на Фавна“, които получават одобрението и на критиката и на публиката и му донасят три награди OSCAR®. В момента той режисира двете части на филма по романа „Хобит“ на Толкин, продуциран от Питър Джаксън. Чък Хоган е автор на няколко известни романа, между които „Принцът на Крадците“ и „The Standoff“, носители на награда „Хамет“ за 2005 година. Стивън Кинг го нарича „един от десетте най-добри писатели на годината“.
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
1 ... 112 113 114 115 116 117 118 119 120 ... 163
Перейти на страницу:

Видя дупки, драскотини и следи от изпражнения, но никакви плъхове. Порови с металната пръчка из тунелите на гризачите и се заслуша. Не чу нищо.

Низът от светлини свърши при един от завоите и напред се изпъна кадифен мрак. Василий носеше в чантата си миньорски прожектор с мощност от милион свещи, както и два допълнителни фенера „Мини Маглит“. Но изкуствената светлина в тъмно помещение заличаваше напълно нощното зрение, а за лов на плъхове обичаше да стои на тъмно и в тишина. Затова извади монокуляра за нощно виждане, подръчен уред с еластична каишка, който хубаво се затегна на каската му и се намести пред лявото му око. Със затварянето на дясното око тунелът позеленя. На това му викаше „плъше зрение“ — мънистените очи на гадините заблестява в обхвата на уреда.

Нищо. Въпреки всички доказателства за обратното, плъховете ги нямаше. Бяха прогонени.

Това го озадачи. Твърде много беше нужно, за да се отърве човек от плъховете. Дори да се премахнеше източникът им на храна, щяха да са нужни седмици, докато се забележи промяна. Това не ставаше за няколко дни.

Тунелът се свързваше с други проходи и Василий се натъкна на неизползвани от много години и покрити с мръсотия коловози. Качеството на грунда се бе променило и по състава му (изкуствен пълнеж, донесен за да се построи от тинята Батъри парк) разбра, че е преминал от „новия“ в „стария“ Манхатън.

Спря при един от възлите, за да се ориентира. Когато се взря по дължината на пресичащия тунел, видя с „плъшето“ си зрение две очи. Блеснаха срещу него като очи на гризач, само че бяха по-големи и го гледаха високо над земята.

Очите угаснаха мигновено и излязоха от полезрението му.

— Ей! — извика Василий и викът му отекна в тунела. — Ей, ти!

След малко му отвърна глас, а ехото му изкънтя в стените:

— Кой върви там?

Василий усети нотка на страх в гласа. Блесна светлина на фенер, чийто източник бе някъде в края на тунела, много зад мястото, където бе видял очите. Дръпна монокуляра тъкмо навреме, за да опази ретината си. Идентифицира се, като подаде светлинен сигнал с едно от фенерчетата „Маглит“ и тръгна напред. При точката, където прецени, че бе видял очите, старият тунел за достъп минаваше успоредно на друг тунел с релсов коловоз, който явно се използваше. Монокулярът не му показа нищо, никакви блестящи очи, тъй че той продължи по извивката до следващото съединение.

Завари там трима тунелни работници с миньорски очила и покрити със стикери каски, облечени в бархетни ризи, с джинси и ботуши. Извличаха с помпа изтекла канална вода. Халогенните им лампи, поставени върху триножници с високо напрежение, осветяваха новия тунел като в декор за космически филм. Стояха напрегнати и плътно един до друг, докато можаха изцяло да го видят.

— Не видяхте ли някого току-що ей там? — попита ги той.

Тримата се спогледаха.

— Ти какво видя?

— Стори ми се, че видях някого. — Посочи им назад. — Пресичаше коловоза.

Тримата работници се спогледаха отново, а двама започнаха да прибират екипировката. Третият го попита:

— Ти ли си тоя, дето търси плъхове?

— Да.

Сондьорът поклати глава.

— Няма вече плъхове тука.

— Не искам да споря с вас, но това е почти невъзможно. Как така?

— Може да имат повече разум от нас.

Василий погледна по осветения тунел към широкия маркуч на отводнителната помпа.

— Изходът на метрото там ли е?

— Оттам се излиза, да.

Василий посочи в обратната посока.

— Този път кой е?

— Там по-добре не ходи.

— Защо?

— Виж какво. Зарежи плъховете. Тръгвай след нас навън. Приключихме тука.

В издълбаната като корито локва продължаваше да се стича вода.

— Ще се задържа малко — каза Василий.

Работникът го изгледа мрачно.

— Ми твоя работа.

Изключи лампата върху триножника, метна го на рамото си и пое след другите.

Василий погледа след тях, докато се отдалечиха. Светлините се люшнаха из тунела и угаснаха по плавния завой. Дрънченето на колелата на подземната кола почти го притесни. Продължи към по-новия коловоз и изчака очите му да се приспособят отново към тъмното.

Пак включи монокуляра си и всичко потъна в подземно зелено. Екът от стъпките му се измени, щом тунелът се ушири към затрупаната с боклуци станция при едно от съединенията. Покрити с дебели нитове метални греди се издигаха на равни интервали като колони в индустриален танцувален салон. Вдясно от него имаше изоставена барака за поддържащия персонал, разбита от вандали. По разронените ѝ тухлени стени личаха следи от грозни графити около рисунка на двете близначни кули в пламъци. Едната бе наречена „Саддам“, а другата — „Гамера“.

1 ... 112 113 114 115 116 117 118 119 120 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)